— Може и да не си, но искам да кажа, погледни се! – Махна към едрото му тяло тя. – Можеш поне да го набиеш.
— Първо, Сойер е в страхотна форма. Така че се съмнявам. И второ, няма да бия никого. Виж, тая фестивална история май те е извадила от релси.
Регън разпери ръце.
— Защо всички ми го повтарят?
— Защото е вярно – едновременно възкликнаха Монро и Неш и се погледнаха стреснато. – Тип или топ?! Едно, две, три, джинкс*. – Монро перна мъжа по рамото. Беше твърдо като скала. Приятелката й беше права. Той наистина беше в блестяща форма. Нищо общо със Смахнатия Неш.
[* Детска игра, която започва с произнасяне на една и съща фраза от двама души. Първият, който успее да удари другия, му предава „лошия късмет“. – Б. пр.]
— Знаех си, че трябва да остана в Шотландия – измърмори той и се загледа в клоните на дърветата.
— Как е госпожица Леора?
— Треморът се усилва, но лекарите казват, че няма с какво да помогнат. Заболяване, съпровождащо стареенето. Но продължава да настоява да шофира. – Въздишката му беше тежка. Бездетната му леля Леора го отгледа, след като майка му почина от рак на гърдата, за да може баща му да продължи високорисковата си и високоплатена работа като ръководител на нефтена платформа в Мексиканския залив.
Над тях се спускаше здрач. Цял рояк светулки се вдигнаха от основата на дънера и замигаха около коленете им. Цикадите подхванаха своя разговор и шумът се снишаваше и издигаше като разбиващи се морски вълни. Когато звездите най-после се появиха, въздухът охладня и бризът се усили.
— Сериозно се съмнявам, че Сойер е замислил да дойде толкова нагоре по реката. Освен това Кейд не би поощрил подобна щуротия – подхвърли Монро.
— Може и да сте прави – отстъпчиво се съгласи Регън. – Донесла съм хладилна чанта с леки закуски и напитки. Какво ще кажете да се отпуснем малко и да се отдадем на спомени? А ако Сойер се появи междувременно, ще можем да поговорим цивилизовано. Като двама градоначалници, които искат най-доброто за страните си.
Неш пое чантата и преметна дръжките през рамо.
— Добре, участвам дори само от любопитство, пък и защото съм отегчен до смърт от компанията на леля Леора и дамите от „Юрганските пчели“. Всяка от тях държи непременно да ме сватоса за някоя своя роднина. Е, къде искате да се разположим?
— В боровата горичка зад къщата на родителите ми? Там е високо и ще можем да забележим врага – предложи Регън.
Той направи жест с ръка:
— Води ни, Наполеон. Да се надяваме, че не вървим към нашето Ватерло.
— Това не беше ли песен на АББА? – попита Монро с надеждата, че в сумрака нямаше да забележи подигравателната й гримаса.
Мъжът изстена, сякаш го беше наранила физически.
— Историята на Западна Европа през деветнадесети век? Херцог на Уелингтън? Моля те, кажи ми, че се шегуваш.
Тя чукна леко ханша си в бедрото му, докато следваха Регън, която напредваше завидно бързо през тревата в ниските си черни пантофки.
— Разбира се, че се шегувам, но ужасеното ти изражение си струваше да се види.
Седнаха под един бор върху дебел килим от изпадали иглички. Неш се настани на един пън, а двете жени си поделиха постелката. Регън раздаде бирите. Нощта беше ясна, на фона на черното небе блещукаха звезди. Кръглата луна изплува от лявата им страна и освети трептящата като вода трева докъдето стигаше погледът им.
— И така, чувам, че работиш в спортната зала на Талула Форнет, а? – наруши тишината Неш.
Монро се извърна да го погледне.
— Водя курс по самоотбрана на момичета в риск.
— Страхотно. – Той погледна етикета на бирата си. – Тя все още ли ходи с Хийт Парсънс?
— Заряза го, слава богу. Така и не разбрах какво намираше в него, но от друга страна, аз имам спомени какъв беше в училище. Тали нямаше това удоволствие.
Неш изсумтя като куче, надушило следа.
— С кого се среща сега?
— С никого, поне доколкото ми е известно. Тя не обича да споделя много. Защо? Да не би да проявяваш интерес?
— Какво? Аз? Не, разбира се. – Прекалено нехайният му тон я накара да извърне лице към него.
— Наистина ли? – попита го сухо. Определено не го биваше в лъжите.
— Помня я като дете. Интересно ми е каква е станала, тъй като все още не съм я виждал.
— Обикновено прекарва времето си в залата и само от време на време отскача до „Таверна Ривършак“. Отдавна се опитвам да я накарам да излезе с мен, но тя никога не се е чувствала комфортно от другата страна на реката. – Монро подпря брадичка върху сгънатите си колене и обърна глава към Неш: – Ти не живееше ли там, преди майка ти да почине?
— Дааа – провлече думата той и извади още две бутилки. – Нямам много спомени от онова време. А сега отивам да се поразтъпча и да пусна една вода. – Пъхна едната бира в джоба на панталона, тръгна между дърветата и тъмнината скоро го погълна.