Обяснението й подейства пречистващо като кръщение в река.
— Значи не мислиш, че съм слаба?
— Слаба? По дяволите, жено, аз съм поне с четиридесет килограма по-тежък от теб. Как успя да ме събориш?
Това не беше точно отговор на въпроса й, но все пак я успокои достатъчно, за да не й се налага да вмъква фалшиви закачливи нотки в гласа си:
— Това е така нареченият „ефект на лоста“. Да не би да си пропуснал тези уроци по физика? – Още щом осъзна смисъла на казаното, усети, че се изчерви от срам. – Аз не трябваше...
Гръмкият му смях прогони птицата, която грачеше някъде близо до тях.
— Няма нищо. И да, терминът ми е познат. Имах предвид, че си доста дребна. – Обви ръцете си около ханша й и разпери пръсти върху външната извивка на бедрата й.
Дланите му бяха по-горещи от обедно слънце. Внезапно тя осъзна колко едър и силен беше.
— Кой е отгоре, голямо момче?
— Ти. – Гласът му стана по-дълбок и по-плътен: – По някаква случайност обичам жената да е отгоре.
Разговорът придобиваше сексуален оттенък. Клоните на дървото ги обгръщаха в плътен мрак, закривайки почти изцяло лунната светлина. Нещо в Кейд Форнет задушаваше страха, избуял като плевел още от детството й. Плевел, който не можеше да изтръгне сама.
Тя се подпря на лакти и се наведе над лицето му, само на милиметър от твърдите устни. Дъхът му се смеси с нейния. Същата смелост, каквато веднъж бе открила с него, сега бликна отново, окуражавайки я да продължи.
Този път той не изчака следващия й ход. Настани се между бедрата й и я притегли към себе си. Устните й се впиха в неговите, изстрелвайки целувката в стратосферата.
Монро изстена и започна да се движи под него, водена от отчаяна нужда.. Зарови пръсти в косата му и се отпусна в силните му ръце. Едната се обви около кръста й, другата се вкопчи в разпилените й кичури, притегляйки я още по-близо.
Брадата му едновременно я бодеше и възбуждаше, добавяйки допълнителен елемент към осезаемото удоволствие. Езиците им се преплетоха в борба за надмощие, която бе твърдо решена да спечели. Но той също се надяваше на успех и преди тя да успее да се възпротиви, завъртя вкопчените едно в друго тела и промени позицията им.
Тежестта му я притисна към рохкавата пръст. Монро пое дълбоко въздух. Уханието на ваниловата трева и свежият повей откъм реката се смеси с мъжката миризма на Кейд.
Той се възползва от възможността и я целуне с хищническа страст, която накара нервните й окончания да изтръпнат. Обикновено не допускаше мъжът да е върху нея, защото позата я караше да се чувства слаба и постоянно провокираше у нея желанието да избяга. Но с него нищо не беше обичайно. Всичко й се струваше ново, а минаващото като тръпка по гръбнака й удоволствие не само не я плашеше, но я караше да копнее за още.
Изви се под него и раздвижи бедра под въздействието на очевидната му възбуда. Обви краката си около него в опит да го привлече изцяло върху себе си, но той беше тежък и все още се владееше. Това й хареса.
Едната целувка се сливаше с другата, топлината помежду им ставаше експлозивна, готова да ги изпепели. Измъкна тениската от дънките му и прокара пръст по неравния белег от едната му страна. Всички притеснения за последствията се разсеяха в бурята на обхваналата ги страст.
Прекъсна целувката само колкото да прошепне:
— Кейд, моля те.
Устните му се плъзнаха по врата, космите на брадата му изпращаха чувствени тръпки по цялото й тяло, допълнително подсилвайки безразсъдството й.
Той вдигна глава и тя усети галещия полъх на бриза по местата, които преди миг беше докосвал. Тъмнината пазеше изражението му в тайна. Подозираше, че продължителното, настойчиво взиране в нея означава, че характерната за всички Форнет свръхчовешка способност да виждат в тъмното работи с пълна сила. Какво виждаше? Спомените, свързващи ги по все още неразбираем за нея начин? Или просто нуждата, която очевидно единствено той можеше да задоволи?
Погледът й проникваше дълбоко в него. До самата му душа. За която се боеше, че е почерняла като ябълка, оставена да гние в земята през зимата. Избухналата между тях неразумна страст го изуми... отново.
Монро вече не можеше да се контролира, целувките й станаха агресивни, ръцете й го теглеха трескаво. Искаше му се да я обладае, да остави стоновете й да се смесят с подвикванията на дивите животни, но когато надникна в очите й, откри там нещо повече от първична нужда. Не беше сигурен дали беше видял нейната или своята истина.
Знаеше със сигурност, че ако сексът се намесеше в техните странно преплетени истории, само щеше да ги обърка още повече, но въпреки това не можеше да откаже това удоволствие на нито един от двама им. Когато я вземеше, това нямаше да се случи на твърдата земя в тъмнината.