— Видя ли те?
— Като се има предвид, че ми предложи една студена бира, трябва да ме е видял. Но не се развика. Може би все още таи топли чувства към родното си място. – Дел извади бутилката от джоба на панталона си и я отвори на страничния борд на лодката.
— А ти успя ли да пуснеш твоите два в градината, Кейд? – попита Сойер.
— Не.
— Регън спомена, че Монро се размотава някъде наоколо. Да не налетя на нея?
— Да.
— Истински извор на информация. Както винаги.
Неприязънта в гласа му накара Кейд да се приведе напред:
— Какво искаш да кажеш?
Сойер остана неподвижен за момент, преди да изригне като капак на тенджера под налягане:
— Получих обаждане от някакъв непознат за твоя инцидент. И то само защото си ме посочил като далечен роднина в някаква стара застрахователна карта. След като напусна Котънблум, се отърва напълно от мен и от Тали.
Разговорът придоби неочакван обрат за Кейд.
— Когато някой от вас имаше нужда от помощ, винаги се отзовавах.
— Разбира се. Раздаваше пари и съвети. – Сойер поклати глава и погледна към брега. – Аз дори не те познавам, Кейд. Не истински. Имам чувството, че след смъртта на мама и татко изгубих и брат си.
Беше си тръгнал поради една-единствена причина – да предпази по-малките си брат и сестра. Първосигналният гняв придаде осезаема острота на думите му:
— Виж, сега съм си у дома...
— За колко? Седмица-две?
— Имам намерение да остана известно време. – До този момент витаеше в някакво неопределено пространство между миналото, настоящето и бъдещето, но след като думите бяха изречени, усети твърда земя под краката си. Нямаше да се самозалъгва. Една от причините да се задържи повече, отколкото бе планирал, беше Монро, но семейството му бе улеснило избора му. – Ако не възразяваш, смятам да се заема с един от последните си проекти. Може би ще можеш да ми помогнеш, като се има предвид, че си по-образованият от двамата.
— Предполагам, че ще се справя – отвърна Сойер, сякаш Кейд му предлагаше да изтръгва ноктите му един по един.
Чичо им или не ги слушаше, или не искаше да се намесва. Управляваше умело лодката, като избягваше дървета, които можеха да закачат с витлото. Вълнението на Кейд от завръщането му към реката избледня, заменено от главоболие. Обвиненията на брат му преминаваха като шкурка през уязвимите кътчета на душата му.
Много пъти беше успокоявал разплаканите Сойер и Тали, но никога не си бе позволил да заплаче пред тях. Като най-голям трябваше да бъде и най-силен. Което не означаваше, че не бе плакал във възглавницата си повече нощи, отколкото можеше да преброи.
Плачеше, защото му липсваше начинът, по който майка му решеше косата му, преди да тръгне за училище, дори когато порасна достатъчно, за да го прави сам. Липсваше му одобрителното потупване на баща му по рамото, когато донесеше вкъщи бележника си, и гордостта, която го изпълваше при всеки дребен жест. Не можеше да забрави лекотата, с която течеше животът им и всеки ден приличаше на предишния – някои по-добри от другите, но никога тежки.
Чичо им насочи лодката недалече от мястото, където Кейд беше оставил стария пикап. Сойер скочи на брега, преди Кейд да успее да прехвърли през борда болното си коляно.
— Благодаря, чичо Делмар. Обади ми се, ако пак имаш проблеми с мотора.
Делмар кимна утвърдително.
— Ще ме оттласнеш ли, момчето ми?
Кейд го наблюдава, докато се скри зад първия завой на реката, после пъхна ръце в джобовете и се качи в пикапа до Сойер. Гневът на по-малкия му брат, изглежда, се беше стопил. Изпаднал в размисъл, той отговаряше на въпросите му едносрично.
Тали си беше вкъщи. Подпряна на кухненския плот, тя ядеше доматите чери като бонбони. Сойер не отвърна на поздрава й и изчезна нагоре по стълбите. Тя се обърна към Кейд и сложи ръце на кръста си.
— Какво, по дяволите, се е случило пак?
Той събу калните ботуши и влезе в кухнята.
— Спипаха ни.
Тали затисна уста с две ръце, заглушавайки следващите си думи:
— Полицаите ли?
Ако старият Томасън ги беше хванал, големият й брат щеше да затвърди оставеното още от детските си години впечатление, че не спазва обещанията си.
— Не, Регън Ловел.
— Господ да ни е на помощ.
Тали извади две леденостудени бири и ги сложи на масата. Той докуцука до един стол и без да е нужно да й казва, сестра му отвори фризера и зарови из него. Кейд притисна подхвърлената торбичка с лед върху коляното си, изсумтя и сложи отгоре наранената ръка. Облекчението настъпи мигновено.
Тя се настани до него край масата и в продължение на няколко минути двамата мълчаливо отпиваха от бирата. За първи път пиеха заедно. Преди заминаването му беше все още непълнолетна, а по време на двете й гостувания в Сиатъл дори не му бе хрумнало да излезе с нея като с приятел. Вместо това бе запълнил дните й с разглеждане на забележителностите, като понякога сам я развеждаше из града, ако не беше прекалено зает.