Мълчанието отекна в ушите му като оглушителен шум, но той се страхуваше да вдигне поглед.
— Защо не те изпрати в затвора?
— Томасън и мама са били съученици. Пусна ме заради нея. Даде ми ясно да разбера колко би се срамувала от мен, ако беше жива. Каза ми да замина и да стоя далече от града. – Изпод бирената бутилка надникна пукнатина в дървения плот на масата. Когато беше на около десет години, двамата със Сойер се бяха запалили по игрите с джобни ножчета. Никога не беше виждал майка им толкова ядосана.
— Първо щеше да ти изнесе една поучителна, дълга лекция, а след това щеше да те прегърне. – Тали се пресегна и стисна ръката му. – Защо не си ни казал?
Най-после събра смелост да срещне погледа й и видя в него единствено разбиране. Сега, след като се беше изповядал, се зачуди колко ли по-различно щяха да се развият нещата, ако го беше направил преди години.
— Не знам. От срам, предполагам. Заклех се да се грижа за теб и Сойер и се провалих. Не бях пример за подражание.
— Трябвало е да заминеш – измърмори тя повече на себе си. Ако ни беше казал, може би щяхме да ти помогнем.
— Как?
— Нямам представа. Да ти изпращаме провизии или нещо такова. – Двамата се засмяха, но някак неловко. – Имахме чувството, че си ни изоставил, Кейд.
Той въздъхна тежко.
— Давам си сметка. И в известен смисъл беше така. След като заминах, не можех да се върна. Пък и не исках. А там... – Направи широк жест към прозореца. – Там никой не ме познаваше като отпаднал от училище блатен плъх. Имах възможност да преоткрия себе си.
— Разбирам те. Наистина. Понякога и аз се питам защо останах. – В гласа й се прокраднаха нотки на горчивината, която години наред му беше тежала като олово.
Братска загриженост го подтикна да попита:
— Със залата всичко наред ли е?
— Там нещата вървят чудесно. – Тя се изправи и стисна рамото му. – Каза ли на Сойер?
Внезапната промяна на темата му се стори подозрителна, но Кейд не беше сигурен, че някой от двамата би могъл да понесе още една споделена тайна.
— Още не.
— Е, аз се прибирам вкъщи, освен ако не искаш да остана като буфер между вас.
Кейд допи последната глътка от бирата.
— Няма нужда. Ще се разберем.
— Добреее – удължи думата тя и преметна чантата си през рамо.
— Хей. Един въпрос.
Сестра му се обърна, пристъпила прага с единия крак:
— Давай.
— Тоя благотворителен коктейл на Монро. Ще ходиш ли?
— По дяволите, не. Все едно доброволно да се принеса в жертва.
— Тогава имаш ли нещо против да използвам поканата ти?
Тя повдигна вежди, но извади плика от чантата си и го пусна към него като хартиен самолет.
— Заповядай.
Пликът се приземи в краката му, белязан със собствените му отпечатъци от следобеда, когато го беше донесла. Вдигна го и го потупа няколко пъти върху устните си. Щеше да помоли Ричард да му изпрати повече дрехи, в това число и смокинга му, както и последния му проект. Играта на момче за всичко у дома не трябваше да пречи на работата му, а крайният срок за приключване на проекта наближаваше.
Погледна часовника си. Имайки предвид часовата разлика, Ричард трябваше да е все още буден и вероятно се наслаждаваше на питието си след вечеря. Чуха се два сигнала, преди дълбокият глас с бостънски акцент да отговори от другия край на линията:
— Най-после се обади. Помислих си, че те е изял някой алигатор.
— За твое сведение дори не съм виждал алигатор – усмихна се Кейд, чувствайки се напълно спокоен с партньора си.
— Притеснявах се – заяви Ричард с бащински тон.
— Да не би сделката със Симпсън да не се развива според очакванията?
— Не говоря за работата и ти много добре го знаеш. Впрочем всичко е наред. Как е ръката?
— По-добре. Сойер ме убеди да ходя при физиотерапевт и тя наистина ми помогна.
— А как върви битката с демоните ти?
Неочакваният въпрос внесе смут в съзнанието на Кейд.
— Какво имаш предвид?
— О, моля те. Знам какво те тегли нататък, колкото и да избягваш да говориш за това. Е, какво мога да направя за теб?
— Ще остана тук по-дълго, отколкото възнамерявах. Трябва да ми изпратиш някои неща.
В слушалката се чу потропване на лед в кристал. Ричард беше любител на марковото вносно уиски.
— Какви по-точно?
— Трябва ми смокингът. Онзи, по-скъпият.
Смехът на Ричард прогърмя през хилядите километри, които ги разделяха.
— Отговори ми само с да или не. Това има ли връзка с жената от миналото ти?