— Ще се справя. – Когато се наведе да я погали по бузата, Монро се отдръпна инстинктивно.
Той я изгледа странно, но се отдалечи. Двуетажната жилищна площ беше превърната в общодостъпно пространство с шведски маси, бар до една от стените и малък дансинг в отдалечен ъгъл.
Ако вечерта минеше добре, най-после щеше да наеме допълнително помещение и професионален консултант, с когото момичетата да споделят проблемите, с които се сблъскваха. От нея се искаше в продължение на няколко часа само да се усмихва и да говори за програмата. Незначително усилие. Мислите й се насочиха към Кайла. Все още нямаше вест от нея. Стомахът й се сви тревожно.
Регън се появи на входната врата в малка черна рокля, която подчертаваше всяка извивка на тялото й, но го покриваше плътно от врата до коленете.
— Е, все пак се върна да я купиш – огледа тя тоалета на приятелката си. После я прегърна и деликатният й цветен парфюм обгърна Монро.
— Иска ми се да не го бях направила.
— Но защо, за бога? Изглеждаш толкова съблазнителна.
Монро се огледа, но господин Таруотър очевидно не се интересуваше от друго, освен от пресушаването на поредната чаша.
— Защото Андрю реши, че съм я облякла заради него. Абсолютно съм сигурна, че смята този коктейл за първата ни среща. Чувствам се като измамница. Като че ли върша нещо непочтено за пари. Все едно майка му ме купува за сина си.
Регън въздъхна и махна пренебрежително към стаята.
— В крайна сметка изобщо не става въпрос за теб и Андрю. Всичко е заради госпожа Таруотър. Няма да се изненадам, ако реши да прекръсти групата на свое име. „Момичетата на Таруотър“ или нещо такова.
— Значи, не трябва да изпитвам угризения?
— Ти си гаранцията, че всички тези хора ще спят по-добре тази нощ с ясното съзнание, че са помогнали на онези, които нямат нашия късмет.
В закачливия цинизъм на Регън имаше повече от зрънце истина.
— Единственото, което трябва да направиш, е да не оставаш насаме с Андрю до края на вечерта, което няма да е трудно. А следващия път, когато те покани на среща, любезно да отложиш за друг ден. Покани ли Кейд?
— Занесох покана на Тали, но тя няма да дойде. Защо да каня Кейд?
— Щеше да бъде чудесен щит между теб и Андрю. Освен това, колкото и да си сдържана по отношение на случилото се след изчезването ти онази вечер, когато се върна, цялата беше изцапана с блажна боя.
Топлина плъзна по врата й.
— Мислех, че не си забелязала.
— Напротив, забелязах. Само че не исках да говоря пред Неш.
Отклоняването на темата беше защитна тактика, която Монро използваше, щом разговорът станеше неудобен за нея.
— А какво се случи между теб и Сойер?
— Нищо. – Лицето на Регън пламна и луничките сe откроиха по-ярко. – Но има по-вълнуваща новина. Можеш ли да познаеш кой е хванат да шофира пиян?
— Дори няма да се опитам да отгатна.
— Сам Ландри.
Вълна от неприятни тръпки премина по тялото й.
— Кога?
— Миналата седмица. На по-малко от километър от „Таверна Ривършак“. Спипали са го полицаите от Котънблум Периш.
— И какво ще стане с него сега?
— Нямам представа. Не съм сигурна дали имам правомощията да го принудя да напусне Градския съвет. Вече ми звъняха поне десетина притеснени граждани. – Регън въздъхна и продължи с неприкрит сарказъм: – Като че ли наистина ги е грижа за града. Просто слухтят, след като са чули новината. Предполагам, че тази вечер ще ни зарадва с присъствието си.
— Той е сред поканените?
— Двамата със стария Таруотър играят заедно голф, пък е и постоянен гост на всяко мероприятие с безплатен бар. След като се върна отново необвързан, има вид на мъж, тръгнал на лов.
Имаше ирония във факта, че Сам щеше да даде пари за фондацията й, когато, макар и косвено, тъкмо той беше причина за създаването й. Монро се насили да задържи мислите си в настоящето и да не им позволи да се изгубят в миналото.
Първите гости пристигнаха и отнеха възможността на двете приятелки да продължат разговора си. Андрю се приближи с ослепителна усмивка, която Монро определи като момчешка и очарователна, но също толкова неискрена.
— Казах ли ти, че тази вечер изглеждаш страхотно?
— Благодаря. Ти също си много елегантен. – Поне това беше истина. Андрю беше привлекателен мъж, който носеше смокинг с лекотата на Кари Грант.
— Мама настоява да посрещаш гостите с нас.
Монро стисна зъби зад усмивката си, но се остави да я отведе до родителите си и застана между тях. Искаше й се да можеше да се телепортира на брега на реката, където ромонът на течащата вода щеше да успокои опънатите й нерви.