В следващите тридесетина минути гостите прииждаха като пълноводен поток. Жуженето премина в оглушителен шум, отекващ из мраморното фоайе. Тежкото, неприятно чувство в гърдите на Монро нарастваше и ставаше непоносимо всеки път, когато Андрю слагаше ръка на кръста й и палецът му галеше кожата, открита от предизвикателната кройка. Най-после, след като изминаха няколко минути, без да се появят нови гости и лицето й се схвана от заучената любезна усмивка, тя се извини и отиде да си вземе питие.
Стискайки чаша с изстудено шампанско в ръка, тя кимаше и разменяше любезности с представителите на висшето общество на Котънблум. Беше израсла тук, стъпила здраво в този свят, но се чувстваше така, сякаш обувките й бяха поне с един номер по-малки.
Дамата, с която водеше незначителен разговор, пожела да поздрави групата жени, обвити в ароматен облак от „Шанел № 5“ и носещи до една чанти „Гучи“.
Монро се скри зад една декоративна колона и недокоснатата чаша с шампанско се разплиска по ръката й. Може би имаше нужда от малко течен кураж. Отпи прекалено голяма глътка. Усети неприятен гъдел в носа си и остави чашата на най-близката маса.
— Имаш вид на човек, на когото му трябва поне още едно питие, за да оцелее. – Ниският, дрезгав глас я накара да се обърне стреснато. Всичките й сетива се напрегнаха да разпознаят стоящия пред нея мъж. Слухът й стигна до заключението, че без съмнение беше Кейд Форнет, но погледът й блуждаеше по спретнато подстриганата коса, гладко избръснатото лице и безупречно скроения костюм.
Невъзможно й беше да си представи Кейд с копринен пояс и плисирана бяла риза. Този мъж можеше да се яви на кастинг за ролята на Джеймс Бонд. Без брадата си изглеждаше няколко години по-млад и много изискан. Най- сексапилният мъж, когото някога беше виждала.
— Ето. – Подаде й една чаша с шампанско и отпи от другата.
Тя я пое като робот, все още примигвайки срещу струящата от него мъжественост.
— Учудена съм, че не пиеш мартини.
— Учудена, а не смаяна? – Устните му, още по-изразителни без прикритието на брадата, се разтеглиха в широка усмивка. – В поканата пишеше, че официалното облекло е задължително.
— Разбира се – глуповато отвърна тя, втренчена в безупречно вързаната му папийонка. Очевидно не беше с клипс. Опита да отклони поглед, но той стигна само до широките рамене, стегнати в елегантното сако. – Тали също ли ще дойде?
— Не, но ти изпраща поздрави.
Одеколонът му се носеше във въздуха, примамвайки я да пристъпи към него и да вдиша дълбоко замайващия му аромат. Бикините й нямаше да устоят на пикантната миризма, очевидно създадена, за да освобождава жените от бельо.
— Какво не е наред? Не обичаш ли шампанско? – Докато се взираше в него, той беше пресушил чашата си.
— Не пия. – Лекотата, с която изрече думите, я изненада. Не споделяше някаква дълбока тайна, но беше прекарала годините в колежа, а и тези след това, държейки питието единствено за заблуда. Беше по-лесно, отколкото да обяснява причините за въздържанието си.
Той я погледна с разбиране, взе шампанското от ръката й и го остави на масата.
— Заради майка ти?
Гостите се движеха около тях, не достатъчно близо, за да ги чуят, но и не твърде далече за разговор, какъвто изобщо не искаше да води. Монро кимна и Кейд веднага влезе в нейния тон. С него това беше изключително лесно.
— Обръснал си се. – Поради липса на разумни доводи показалецът й се плъзна по силните скули към долната му устна.
Очите му се разшириха и позата му стана хищническа при допира, изтрил целия му чар и чувство за хумор. Изглеждаше така, сякаш щеше да я обладае пред погледите на целия елит на Котънблум. Но тя не беше за подценяване. Може би щеше да му скочи първа, да обвие крака около кръста му и да го помоли да намери някаква хоризонталът повърхност. Или вертикална. Дали отгатваше намеренията й в напрегнатия поглед?
Защо беше тук? Със сигурност не беше заинтригуван от каузата й. Може би да натрие носовете на хората, които не му бяха дали шанс преди толкова години? Да докаже, че не е по-лош от останалите? Или пък заради нея?
Трябваше да се разсеят с по-безобидна тема, далече от поглъщащите вълни на желанието, което ту се отдръпваше, ту прииждаше помежду им. Прочисти гърлото си, но гласът й все пак прозвуча необичайно дрезгаво:
— Защо дойде тази вечер, Кейд?
Той беше влязъл в стаята, привлечен от нея като кораб, търсещ сигурно пристанище по време на буря. Не беше точно объркан, но някакъв акорд свиреше фалшиво и объркано в гърдите му. Успокои се едва след като я видя. Грабна две питиета и тръгна към нея. Отзад успя да се наслади на разголения гръб в предизвикателно изрязаната рокля и сексапилната, артистична прическа. И все пак под гладката и на пръв поглед деликатна кожа се криеха добре тренирани мускули.