Той беше роден ловец, свикнал да изучава плячката, да се възползва от слабостите й, да използва всякакви начини за постигане на крайната цел независимо дали трябваше да я улови или унищожи. Този начин на мислене беше подпомогнал успеха му и бе затвърдил репутацията му на безмилостен бизнесмен.
Монро не играеше никаква игра. В погледа й се четеше глад и той установи, че иска да отвърне на откровеността й. Защо да се преструва? Точно затова беше дошъл. Да я види. Да й даде възможност да го види. Да й покаже, че и в нейния свят се чувства точно толкова добре, колкото и край реката. Че може да се конкурира с Андрю Таруотър и да го победи на собствения му терен.
— Тук съм като представител на семейство Форнет. Устройва ли те?
— Разбира се. Просто не очаквах... – Погледът й обходи тялото му.
Учудването й го накара да се усмихне, както при реакцията на служителя на паркинга, който имаше удоволствието да паркира стария пикап. Кейд изпитваше задоволство от съпоставката между онова, което е бил в младостта си, и това, в което се беше превърнал сега.
— Изглеждаш чудесно. Тази рокля трябва да се продава с предупредителен етикет.
Червенината, избила по нежната кожа, се плъзна от гърдите към лицето. Можеше да го заяви със сигурност, защото деколтето отпред беше също толкова дълбоко. Дамската плик чанта, притисната под мишницата, и обсипаният със сини камъни медальон подчертаваха нежните й извивки. Искаше му се да я докосне, но се страхуваше, че няма да може да спре.
— И ти доста си се издокарал – отвърна му задъхано и още повече се смути.
Черният костюм от Армани беше шит специално за него. Бутиковите облекла не бяха подходящи за широките му рамене, а от Ричард бе научил, че опаковката имаше значение. Особено за компания като тази, събрала се тук тази вечер.
— От време на време се дегизирам и дефилирам около инвеститори и концесионери, които биха проявили интерес към лицензиране на патентите ми.
— Колко богат си всъщност?
Зададен от всяка друга жена, въпросът щеше да го накара да застане нащрек и да потърси най-близкия авариен изход. Но Монро го изрече някак нехайно и неопределено, което подсказваше, че отговорът не бе жизненоважен за нея. Просто от любопитство.
— Имам достатъчно пари, за да правя каквото си поискам. Да пътувам. Да се забавлявам.
— Или да помогнеш на Тали да разработи спортната зала?
Челюстта му се стегна, докато преценяваше дали да отрече. Обикновено не му беше трудно да изопачи истината и да я нагоди към собствения си интерес, но тази жена беше събудила дълго потисканата му съвест и се извисяваше като титан в съзнанието му. Изобщо не се съмняваше, че са в процес на преговори. Не беше сигурен само какъв беше залогът.
— Предполагаше се, че няма да каже на никого.
— И не е. Колкото и да е шокиращо, аз не съм глупава. – Провлечено изречената закачка го накара да се усмихне.
Нещо, което никога не правеше по време на преговори. Но тези очевидно щяха да се окажат най-важните в живота му. Обикновено не допускаше някоя сделка да стане толкова значима, че да не може да се оттегли, но в този момент единствено експлозия можеше да го отдели от нея. Предупредителните камбанки зазвъняха приглушено.
— Колкото и да е шокиращо, това не ми убягна.
— Какво друго забеляза? – Така ли се бе появил изразът „да те разсъблекат с поглед“? Защото Кейд почти усещаше как се разхлабва възелът на черната му копринена папийонка.
Колко далече искаше да ги отведе флиртът им в присъствието на местните благородници? Подложи я на изпитание, като остави погледа си да проследи дълбокото деколте на тъмносинята й коктейлна рокля. Не успя да я смути. Раменете й се облегнаха на колоната, гърбът й се изви в поза, подсказваща самоувереност и пълен контрол над тялото.
Кройката на роклята подчертаваше формата и пълнотата на гърдите й, непристегнати от сутиен. Твърдите зърна повдигаха леко тъканта и го караха да осъзнае болезнено, че би могъл да смъкне дрехата през раменете й и да я изпие с очи и устни. Подпря ръка на колоната малко над главата й, без да я докосва. Ароматът й се изви около него, чувствен и изкусителен.
— Забелязах, че си пораснала и обичаш да си играеш с огъня, Монро. – Сведе поглед точно когато пръстите й се обвиха около медальона, висящ между гърдите й. Гласът му стана още по-дрезгав: – Не мога да забравя как направо полудя под мен на брега на реката.