— Благодаря ти за съпричастността. Ти сам видя защо се нуждая от парите.
— Виж, наистина съчувствам на момичета като Кайла, но не ме бъркай с наивен алтруист. – Дрезгавият му глас беше пълен с предупреждение и привлече вниманието й.
— Какво искаш да кажеш? – погледна го с присвити очи тя.
— Не се ангажирам с каузи. – Тя наклони глава и го изгледа изпитателно. Наистина ли искаше да го чуе от него? След като толкова години се бе грижил за нея и я бе защитавал, думите изглеждаха неизбежни, а в гласа му се прокрадна първична грубост: – Дойдох заради теб, Монро. Желая те. Разбираш ли ме?
Под суровото изявление се спотайваше нещо много по-силно. Нещо, което все още не беше готов да признае. Сексът беше единственото просто и ясно предложение, което честно можеше да й направи в момента.
Вместо да се преструва на изненадана, възмутена или доволна, в изражението й се появи нещо, което той определи като решителност. Виждаше го всяка сутрин, когато се погледнеше в огледалото.
— А ако това не ми е достатъчно?
Ръкавицата беше хвърлена и за първи път Кейд беше на път да изгуби още преди да е направил следващия си ход. Какво, по дяволите, очакваше тя от него? Обещание за вечна любов? Невъзможно.
Той виждаше това, което искаше, и го преследваше със същата първична целеустременост, с която бе съхранил и семейството си. Ако то беше секс, получаваше го. Край на историята. Никакви оплаквания. Не че се задържаше на едно място достатъчно дълго, за да даде възможност на жената да изрази мнение. Монро със сигурност не беше безразлична към него. Можеше да се възползва от тази й слабост. Докато я гледаше, притиснала гръб към колоната, изпита измамно усещане за уединение, което го окуражи.
— Колието ти е много красиво. Идеално за тази рокля. – Като започна от ключиците, плъзна ръце от двете страни на верижката, докато стигна до медальона. Докосна синия камък, оставяйки пръстите си да погалят вътрешната извивка на гърдите й. Тя затаи дъх, кожата й поруменя, деликатният аромат на парфюма й се усети по-силно.
Монро прошепна името му и той вдигна поглед от пръстите си към очите й. Потъна в дълбините им и бръмченето на гласовете наоколо замря. Разпозна пламналата страст и беше сигурен, че тя вижда същото в неговите очи. Но там имаше и нещо друго. Предпазливост.
Меката й длан покри твърдите му, изкривени от работа кокалчета. Той веднага престана да я дразни, улови ръката й и вплете пръстите си в нейните в символичен жест отпреди много време.
— Хипотетично казано, Кейд? Бих приела.
Топлината, която го заля, нямаше нищо общо със страстта.
— Ето те и теб, Монро. – Андрю се появи отстрани и тя пусна ръката му, сякаш се срамуваше. По дяволите, може би наистина се смути.
Андрю плъзна ръка зад гърба й и Кейд изпъчи гърди като животно, защитаващо територията си. При тази оскъдна рокля, без съмнение докосваше голата й кожа. Мисълта беше почти непоносима.
Дразнещата флуоресцентна усмивка на Андрю трепна. Погледът му се прехвърляше от Кейд към Монро и обратно. Мъжът трябваше да е сляп и глух, за да не усети случващото се помежду им.
Диджей около петдесетте зае празното място в салона за музика. Златните хитове на Синатра привлякоха няколко двойки в средата на стаята, а разговарящите веднага повишиха тон, за да надвикат допълнителния шум.
— Форнет. Радвам се да те видя сред нас, представителите на Луизиана, като се има предвид, че повечето от момичетата, на които Монро помага, са от вашата страна на реката.
Сякаш огромен чук разби и последната останала любезна мисъл и дума в съзнанието на Кейд и настроението му рязко спадна.
— Таруотър. Щастлив съм от възможността да подпомогна Монро. И Тали.
— Проблемът не се свежда до класата или социалното положение, Андрю. Знаеш, че такива деца има и в двете половини на града намеси се Монро с тон, който подсказа на Кейд, че двамата вече бяха водили този разговор няколко пъти.
Вълна от ръкопляскания плисна от балкона и ги изолира от останалата част на компанията. Няколко души започнаха да скандират името на Монро.
— Мама иска да кажеш няколко думи. Би ли ни извинил? – Андрю му отправи убийствен поглед. Кейд остана загледан в очите му малко по-дълго, отколкото позволяваше приличието, и оголи зъби в някакво подобие на усмивка.
Домакинът поведе Монро към бара, където майка му я очакваше, предлагайки й чаша шампанско. Следваше речта.
Самоувереността й беше естествена и овладяна, но Кейд почти не обърна внимание на думите й на благодарност към общността и списъка от услуги, които искаше да предложи на момичетата в риск от двете страни на щатската граница.