Андрю я следваше неотклонно, поставил ръка върху нея, сякаш не можеше да стои на собствените си крака и всеки момент щеше да падне. Взираше се в нея с кучешка преданост и страст. Очевидно беше изцяло запленен от тази жена.
Вяло ръкопляскане отбеляза края на блестящата й реч. Тези хора бяха дошли заради партито и данъчните облекчения. Докато на теория искаха да се сложи край на насилието, в действителност нямаха време да мислят за него – освен ако не бяха лично засегнати, както някога Монро.
Андрю я улови за рамото и се наведе да прошепне нещо в ухото й. Вероятно просто вдишваше аромата й и се наслаждаваше на нежната извивка на гърдите, както и Кейд преди малко. После я поведе към откритото пространство и я завъртя в танц. Кейд се вбеси и продължи да подклажда враждебността, бълбукаща в него като лава.
Сервитьорът тръгна между гостите, понесъл поднос с шампанско. Той грабна една чаша и я пресуши на две глътки. Папийонката го задушаваше като примка, затова я свали, разкопча горното копче на ризата и остави краищата на яката й да висят.
Майката на Андрю се приближи към него до колоната. Кейд се насили да откъсне поглед от Монро. Госпожа Таруотър изискваше цялото му внимание, в противен случай рискуваше да попадне в неловка ситуация. Усмивката й беше като предупреждение.
— Господин Форнет. Много мило от ваша страна, че дойдохте.
Дори не си направи труда да прояви любезност. Беше тук заради Монро. Въпреки това натрапчивият импулс да впечатли тези хора, които не му бяха дали шанса да направи нещо с живота си, тежеше в гърдите му като блатен камък.
Госпожа Таруотър отпи от чашата с шампанско и диамантената й гривна проблесна на светлината. Около нея витаеше мирис на стари пари, добро потекло и скъп парфюм. Ако беше куче, със сигурност щеше да бъде ловно. А Кейд винаги беше предпочитал улични превъзходни.
— Госпожо Таруотър. Поздравявам ви за идеята да организирате този благотворителен коктейл.
— Да. Ние обожаваме Монро. – Наклони глава и погледна през спуснати мигли. Старомоден жест, описан в глава „Как да манипулираме мъжа“ от „Наръчник на дебютантките“ от хиляда деветстотин и петдесета година. – Синът ми е направо омагьосан.
Кейд се обърна към дансинга, където Монро даряваше Андрю с една от магическите си усмивки. Нещо болезнено присви гърдите му. Дали не го използваше като временна тръпка, докато се уреди с мъж като онзи, с когото танцуваше?
А госпожа Таруотър продължаваше полугласно:
— Вашето дарение за каузата й е много щедро, господин Форнет, но не бих искала да ви причини затруднения. Стига да кажете, ще скъсам чека и ще се погрижа никой да не научи.
Част от него искаше да разкрие размерите на състоянието му, да й покаже, че ако пожелае, би могъл да си позволи дори да купи огромната им къща. Но другата, гордата част от него, която му помагаше като тийнейджър да влиза уверено в благотворителните центрове с храна, го накара да се придържа към вежливостта и каза само:
— Не е необходимо. А сега ще ви помоля да ме извините.
Обърна й гръб и се насочи към периферията на тълпата.
Мъж на средна възраст стоеше до бара и се взираше в него, сякаш искаше да извади нож и да го забие между ребрата му. Познато чувство, примесено с неприязън, се надигна у него, докато се ровеше в спомените си, опитвайки се да разпознае непознатия. Не му отне много време, защото онзи вече се приближаваше с широки крачки.
— Добър вечер – поздрави Кейд предпазливо, сякаш поставяше стръв в капан.
— Ти беше, нали? Видях те онази нощ.
— Опасявам се, че трябва да бъдете по-конкретен.
— Ти извика ченгетата да ме приберат.
— Не съм бил аз, господине. Къде казахте, че сте ме видели?
Раменете на мъжа се отпуснаха и част от враждебността изчезна от лицето му.
— Не ме ли помниш, момче?
Кейд игнорира просташката фамилиарност и отново се вгледа в чертите на непознатия. В младостта си се беше опитвал да не привлича към себе си вниманието на властите в Котънблум и да не си създава неприятности, за да може да задържи Тали и Сойер у дома, но очевидно в някакъв момент беше ядосал този човек.
Внезапно през тялото му премина тръпка, сякаш беше бръкнал в контакт.
— Сам Ландри. Мислех, че се ожени и замина за Джорджия. Кога се домъкна обратно в града? Ярост, която би трябвало да е намаляла през изминалите десет години, премина като ток помежду им.
След като мъжът се ожени и напусна Котънблум, Кейд престана да го следи. Фактът, че беше поканен и се беше появил в елегантен смокинг, означаваше, че не беше съсипал напълно живота си. За съжаление.