— Винаги си бил невъзпитан блатен плъх. – Подкупващата усмивка на лицето на Сам беше само за благоприличие.
Обидата изобщо не засегна Кейд. Бяха го наричали с много по-неприятни имена.
— Монро знае ли, че си се върнал?
Мъжът сви устни и измърмори:
— По дяволите... Монро! Тя трябва да е.
Кейд приведе гръб и пристъпи към него:
— Какво искаш да кажеш?
— Двамата с нея си разменихме няколко приказки миналата вечер в таверната, а малко след това ми налетяха ченгетата. Няма начин да е съвпадение.
Онази нощ Кейд беше толкова съсредоточен в търсенето на Монро, че не бе обърнал внимание на никой друг. Сега му се искаше да бе срещнал Сам в тъмния паркинг на кръчмата, вместо в ярко осветената къща на семейство Таруотър.
— За какво те закопчаха? Че караш пиян? – Мълчанието на другия беше достатъчен отговор. Може би в крайна сметка нещата за него нямаше да се развият толкова добре. – Независимо дали Монро е извикала полицията или не, ти си седял зад волана. Да не очакваш хората да си затварят очите?
— Аз съм член на Градския съвет на Котънблум. Избраха ме през пролетта. – Изложи факта, сякаш играеше на „Монополи“ и подходящата карта можеше да му помогне да избегне затвора. Кейд нямаше да се изненада, ако се кандидатираше за кмет на следващите избори. Притежаваше змийски чар и все още беше привлекателен и в добра форма. За някои хора единствено опаковката имаше значение.
Как щеше Монро да се среща очи в очи с този мъж всеки ден?
— Не съм забравил какво й причини преди години.
— Прие за чиста монета думите на едно младо и наивно момиче, което на всичко отгоре си падаше по мен. Нараних чувствата й, като й казах, че обичам майка й. Ако ми беше дал възможност да...
— Повтарял си си тази лъжа толкова пъти, че накрая си й повярвал, нали?
— Това е самата истина. – Тъмните очи на Сам проблеснаха неуверено, преди да помръкнат. – Тя се разсърди и избяга.
— Може би ти е простила онова, което се опита да направиш. Но аз не съм толкова милосърден. Ти криеш доста тъмни неща в миналото си. Може да реша да ги извадя на светло.
— Заплашваш ли ме? – Изумлението по лицето му го накара да си помисли, че не са много хората, осмелили се да се изправят срещу Сам Ландри.
— Да. Май така излиза. – С тези думи Кейд се отдалечи усмихнат. Никога не вредеше врагът да бъде изваден от равновесие. Разумно беше да е подготвен, в случай че някой реши да нарани Монро.
Щеше да проведе няколко телефонни разговора. Колкото и арогантен да беше Сам, не би могъл да зарови тъмните си тайни прекалено дълбоко.
Монро продължаваше да води светски разговори, насочвана от Андрю Таруотър в ролята на гид. След пререканието му със Сам Ландри старите спомени останаха в съзнанието му като гниеща риба. Мина през френския прозорец и си пое дълбоко въздух. Горещината и влагата на деня отстъпваха мястото си на успокояващия хлад на нощта.
Из тялото му се разливаха вълни от разочарование. Може и да носеше най-скъпите дрехи от всички останали, но за сноби като семейство Таруотър винаги щеше да си остане блатен плъх. Андрю отново отведе Монро на дансинга. Неувереността, която Кейд смяташе за отдавна погребана, изригна с нова сила.
Напрежение сковаваше тялото на Монро, докато Андрю я въртеше в ритъма на музиката. Тя обичаше танците, но не от този тип. Предпочиташе да танцува в кухнята и да използва бъркалката вместо микрофон, докато готвеше. Поне десет чифта очи не се откъсваха от тях. Кавалерът й изглеждаше невъзмутим, докато всяка нейна вена сякаш бе запълнена с бързо втвърдяващ се цимент.
Безкрайната песен най-после свърши и тя отстъпи назад, опитвайки се да избегне прегръдката на Андрю. Сблъска се с баща му, който водеше към дансинга съпругата си и изглеждаше така, сякаш отива на заколение.
Измърмори тихо извинение и побърза да се насочи към скривалището си зад колоната. Отправи безмълвна молитва Кейд все още да я очакваше там. Госпожа Таруотър я улови за китката:
— Скъпа, хайде да се разменим. Аз ще танцувам със сина си, а ти с Бил.
Джийн Таруотър не беше жена, която приема не за отговор. За добро или лошо, това я бе превърнало в авторитет сред общността. Бил Таруотър, който бе истинска пираня в съдебната зала, въздъхна самодоволно, хвана я за ръката и зае позиция. Изненадата й от лекотата, с която той се съгласи, я направи по-сговорчива. Към тях се присъединиха още няколко двойки. Обзелата я клаустрофобия накара сърцето й да забие ускорено.
Андрю улови погледа й и се усмихна над главата на майка си. Монро беше измамница. Смяташе, че има шанс с нея, само че друг мъж се беше настанил трайно в главата и... сърцето й. Увереността, че Кейд я наблюдава отнякъде, правеше преживяването още по-неприятно.