— Жена ми много те харесва. Не бих казал, че е проявявала подобно отношение към някоя от предишните приятелки на Андрю. – Дори снишен до шепот, в гласа на господин Таруотър се долавяше ехо от съдебната зала.
Монро каза смутено:
— Ние с Андрю не се срещаме.
Той се напрегна, забави движенията си и махна към стаята с ръката, която държеше на гърба й:
— Тогава за какво двамата с Джийн устроиха този цирк?
— Предполагам, защото са искали да подкрепят разширяването на групата от момичета в риск. Уверявам ви, че и аз, и те оценяваме усилията ви. – Любезните, сковани благодарности бяха единственото, което можеше да предложи.
Недоверчивият поглед, който й отправи, я накара да се почувства като обвиняема, подложена на кръстосан разпит.
— Синът ми определено е много увлечен. В кантората говори само за теб.
Андрю беше възпитан и образован. Беше привлекателен и заможен. Но никога не присъстваше в сънищата й нощем. Нито предизвикваше неконтролируема емоция в нея.
— Той е чудесен човек – отвърна младата жена с откровен и доколкото й се удаде, прочувствен глас.
— Увърташ – засмя се безрадостно Бил Таруотър. – Ще приемеш ли един съвет от мен, Монро?
Без да е сигурна, че наистина иска да го чуе, тя все пак кимна.
— Мъжете като Кейд Форнет са консуматори. Бил е мачкан твърде често и сега упорито се опитва да докаже, че мястото му е в нашите среди. Но никога не е бил и няма да стане един от нас. Ако се хванеш с него, синът ми едва ли ще те чака.
Гневът изпепели цялата й заучена любезност. Изпита непреодолимо желание да го удари по гърба още там, насред дансинга. Какво ли щеше да си помисли за нея Джийн Таруотър? Вирна брадичка, срещна открито погледа му, отстъпи назад и рязко освободи ръцете си.
— Аз не съм като вас. Кейд Форнет не трябва да доказва нищо, най-малко на някого от присъстващите тук.
Без да се интересува дали постъпката й не изглежда груба, побърза да се отдалечи, проправи си път през тълпата и се насочи към тяхната колона. Нито следа от него. Дали не се беше отказал и не си беше тръгнал? Парещи сълзи напълниха очите й. Сама. Имаше нужда да остане сама. Насочи се към тоалетната. Група жени, разговарящи в коридора, я накара да промени посоката. Последното нещо, което искаше в момента, беше да бъде въвлечена в обмен на клюки.
Задното крило на къщата беше тъмно и с няколко градуса по-хладно от претъпканата зала. Движейки се на пръсти като натрапник, въпреки че никой не си беше направил труда да заключи, отвори вратата на спалнята за гости и стъпи от дървения под върху плюшения килим. Застоялият въздух беше наситен с миризма на нафталин и почистващи препарати.
Студени струи проникваха през вентилационните отвори. Косата гъделичкаше тила й, откритата й кожа настръхна. Усети как потръпва и зърната й реагират на неочакваната прохлада.
— От танците ли се умори? – стресна я дълбокият глас на Кейд.
Подпря рамо на касата на вратата и пъхна ръце в джобовете на панталона си. От проникващата зад гърба му светлина лицето му изглеждаше като тъмно петно.
По равния му глас не успя да определи дали беше разстроен, или бе ядосан.
Думите на Бил Таруотър отвориха прясна, болезнена рана в съзнанието й, затова се хвърли към него, обви ръце около врата му, а благодарение на високите токчета от устата му я деляха само няколко сантиметра. Въпреки че не беше чул язвителната забележка, изпитваше нужда да го утеши.
— Ка...?
Устните й заглушиха останалата част от въпроса. Вкусът на шампанско върху езика му беше почти толкова опияняващ, колкото и миризмата му. Музиката от голямата зала стигаше до тях приглушена и неразпознаваема. Като в бавен танц, той я прегърна и се обърна само колкото да затвори вратата, оставяйки ги в тишина, нарушавана единствено от тиктакането на часовника.
Ръцете му се движеха по голия й гръб, проникваха под роклята, галеха извивките на ханша. Тя го притисна към стената. Много по-силен от нея, той би могъл да се задържи намясто или да промени позицията си във всеки момент, но я остави да го води, с което само разпали още повече желанието й. Монро беше загърбила здравия разум, беше се отказала от усилията си да потиска копнежа си по него. Желаеше го.
Кейд обви ръце около лицето й и откъсна устни от нейните.
— И отново правиш нещо неочаквано.
— Неприятно ли ти е? – прошепна тя.
— Приличам ли ти на човек, който протестира? – Дъхът му погали бузата й, преди да я целуне отново, после докосна езика й със своя и отново се отдръпна. Тя се наклони към него, жадна за повече. Кейд пое тежестта й, като разкрачи крака, но упорито избягваше устните й. – Гледах как танцуваше с Таруотър. Каква игра играеш? Може би той е мъжът, с когото искаш да те виждат, а аз съм другият, скрит в тъмнината? – Емоционалната нишка в гласа му се обви около сърцето й и го стегна. Ревност? Обида? Гняв?