— Смяташ, че те използвам? – блъсна го в гърдите тя.
— Знаеш, че няма да остана дълго.
Знаеше. Просто не искаше да мисли за деня, в който той щеше да си тръгне от Котънблум. И от нея.
— Какво намекваш?
— Мисля, че получаваш от него нещо, което аз не мога да ти дам, и обратното. Той има влияние в този град, а аз съм мъжът, когото искаш да държиш в сянка и да имаш в леглото си, нали?
— Щом смяташ, че единствената ми цел е положението ми в Котънблум, защо ме последва?
— Защото те желая. Затова и дойдох. – Думите му прозвучаха по-скоро войнствено, отколкото съблазнително. Зад тях надничаше момчето, което държеше на мнението на хората от Котънблум. В крайна сметка той не бе вечният блатен плъх, бродещ в тъмнината.
— Искаш само секс?
— Ако това предлагаш. – Тонът му се смекчи, той погали бедрата й. – Стига да поискаш, мога да бъда груб, вулгарен и малко опасен.
Възбудата й пламна веднага щом нежният допир опроверга суровите му думи. Кейд отдръпна здравата си ръка от крака й, вдигна я към гърдите и погали разголената кожа между тях. Зърната й се втвърдиха, молейки за ласката му.
— Това ли искаш, скъпа?
Тялото й се притисна към неговото, сякаш искаше да се закотви в него, да попие от топлината и силата му.
— Н-не искам това. – Още докато говореше, знаеше, че изрича лъжа. Или поне половин истина. Сексът не беше единственото, което желаеше. Но не би го отказала.
— Недей да заблуждаваш себе си, нито мен. – Той потърка с устни външната страна на ухото й. Монро сграбчи реверите на сакото. – Мога да те обладая още тук, сега, в присъствието на цялото семейство Таруотър и всички побъркани сноби от Котънблум, намиращи се през няколко стаи от нас. И ще бъда много добър, Монро. Ще накарам тялото ти да пее. Ще те накарам да ми се молиш, преди да ти дам онова, от което имаш нужда. А после ти ще се върнеш на онова проклето парти, сякаш нищо не се е случило. И никой няма да разбере какво си искала да направиш в тъмното с бедното, мръсно момче от Луизиана.
Тялото й вече стенеше от копнеж и нужда. Искаше да остане в мрака с него до края на нощта, но трябваше да свърши нещо много по-важно.
С усилие, сякаш разделяше два магнита, успя да се отдръпне от него, отвори вратата и го улови за китката.
— Ела с мен. – Реалността под формата на позната песен на Майкъл Бубле* и прекъсвани от смях разговори внезапно се оказа съвсем близо до тях.
[*Канадски певец, композитор и актьор, носител на четири награди „Грами“. – Б. р.]
— Какво правиш? – Прокрадналата се в гласа му паника измести грубите сексуални закачки. Успя да го извади от равновесие. Много добре. Беше неин ред да му върне услугата.
Тя го отведе обратно в голямата зала. Песента се смени с балада от осемдесетте години, която беше слушала по радиото и в някои стари филми. Въпреки че не беше точно по нейния вкус, трябваше да свърши работа.
Спря на края на дансинга, на който няколко двойки се клатушкаха в ритъма на музиката, сякаш пресъздаваха абитуриентския си бал.
— Искаш да танцуваш с мен? – Недоверие, примесено с изумление, се прокрадна във въпроса му. – Пред семейство Таруотър и елита на Котънблум, Мисисипи?
В отговор тя плъзна ръката си в неговата и леко стисна дланта му. Сякаш се бяха наговорили да скочат едновременно, направиха крачка напред в един и същи такт на музиката. Тя се обърна към него, сграбчи с пръсти реверите на сакото му, после го прегърна през врата.
Кейд обви с ръка кръста й и я притисна по-плътно, отколкото Андрю.
— Сигурна ли си, че знаеш какво правиш? – Разпери пръсти върху гърба й и пъхна върховете им под ръба на роклята. Тя се почувства специална.
— Нямам представа какви ги вършим, а ти?
Устните му се стегнаха, преди да се разсмее и да погали с брада слепоочието й.
— Никаква.
Шепот и коси погледи се насочиха към тях от всички страни. Монро би излъгала, ако кажеше, че не се чувства неловко, но не защото се срамуваше от Кейд.
Песента свърши и те застанаха неподвижни, но все още притиснати един към друг. По-бързият ритъм на следващата ги накара да се поколебаят.
Кейд се напрегна и погледна над рамото й секунда преди някой да я потупа по ръката.
— Може ли за момент, Монро? – Въпреки че Андрю отправи въпроса към нея, погледът му беше закован в Кейд.
Вероятността някой от двамата да нанесе удар беше твърде голяма. Хората на дансинга не си направиха труда да прикрият любопитството си.