Влажната от дъжда бяла риза, прилепнала към мускулите на гърдите и раменете му, измокри лицето й. Все още седнала на перваза и отмаляла под ласката на галещите пръсти, обви ръце около врата му.
Бузата й се притисна към широките гърди, сърцето му биеше под ухото й. Опита се да влезе в неговия ритъм и пулсът й постепенно се забави. Миризмата му беше комбинация от деликатен одеколон и летен дъжд.
Тя се изправи, но незнайна външна сила я задържаше притисната към него. Плъзна ръце по гърдите му, от двете страни на сърцето. Той продължаваше да гали успокоително голите рамене. В корема й се разля топлина.
Кейд я накара да забрави за какво беше тук и какво се опитваше да скрие. Докосна с устни челюстта, после устата му. Целувката беше бавна, подкосяваща коленете. Ръцете му се движеха по цялото й тяло. Пръстите се провряха под изрязания гръб на роклята. Голата плът пламна. Монро измъкна ризата от панталона и плъзна длани под нея. Въпреки влагата, кожата му беше гореща.
Мускулите на гърба му потръпнаха, когато прокара ноктите си по тях. Той изстена и сведе устни към врата й, хапейки я леко. Едната ръка повдигна полата на роклята и се пъхна под нея. Грубите пръсти и белегът върху дланта му драскаха бедрото й, преди да обхванат голия хълбок. Тя се сгърчи. Разразяващата се буря подклаждаше първичните им желания.
Той издаде звук, подобен на леко ръмжене. Звукът резонира в нервните окончания на шията й и предизвика тръпки по цялото й тяло.
— Тази рокля е опасна. Цяла вечер искам да я смъкна от теб.
Екстравагантността оправда похарчените пари. Кейд отдръпна ръката си и полата запърха около голата й кожа. От устните й се отрони тих протестен стон. Искаше отново да усеща допира му. Но, изглежда, той тепърва започваше. Смъкна едната презрамка от заобленото рамо, без да престава да я целува.
Меката тъкан се свлече на гърдите й. Придържайки я, той я наклони назад – леко, но достатъчно, за да изгуби равновесие и да се вкопчи в горната част на ръцете му. Прокара върха на пръстите си по ръба на дълбокото деколте, почти разкриващо втвърдените зърна. Гърбът й се изви още повече, тялото й се молеше. Искаше й се да смъкне от нея скъпата рокля.
Нещо отвън се удари силно в стената на къщата и ги стресна. Бяха се озовали в епицентъра на бурята. Вятърът връхлиташе на мощни пориви и свиреше в процепите на прозорците.
Кейд върна презрамките на мястото им и я целуна отново, но този път с по-малко страст и повече съжаление.
— Майка ти в стаята си в дъното на коридора ли е? Как е тя?
— Добре е.
Не й се говореше за майка й. Искаше да бъде егоистка. Но той извърна лице и устните й докоснаха бузата му.
— Последното, от което имам нужда сега, е да бъда сварен от нея със свалени панталони.
— Тя няма да ни притеснява. Обещавам.
Отново плъзна длани под ризата му, но Кейд улови лицето й с ръце и леко я отмести назад, само толкова, колкото погледите им да се срещнат.
— Искаш ли да ти помогна да се погрижиш за нея и да я настаниш в леглото? – Спокойното му разбиране я накара да се запита дали не му беше навик да помага на пияни жени на средна възраст да си лягат.
— Откъде знаеш?
— Спомням си.
Отказите и оправданията, които обикновено използваше пред другите, нямаше да минат пред него.
— Този път успя да се добере до тоалетната и я заведох до леглото.
Кейд разтри тила й, което й подейства по-успокояващо от баналните съчувствени фрази.
— Мога да се оправя с нея. Правя го вече двайсет години – каза тя със слаб глас.
— Само защото можеш, не означава, че си длъжна, Монро. Опитала ли е с Анонимните алкохолици?
— Майка ми не осъзнава или по-скоро никога няма да признае, че има проблем. Може да мине седмици наред без алкохол. Този път издържа няколко месеца, преди да се върне към предишния разгулен живот. Всеки път, когато си помисля, че най-после се е случило и ще остане трезва, получавам обаждане по телефона или съобщение.
Усещането, че до нея има някой, на когото може да се облегне в буквален и преносен смисъл, пречупи съпротивата й. Ръцете му я обгърнаха и тя отпусна глава върху мускулестите гърди, загледана в подгънатите краища на стария плакат на стената. Този път дланите, галещи гърба й, предлагаха само утеха и подкрепа, нищо друго.
— Мислила ли си за лечение?
— Спестих няколко хиляди, за да покрия разходите за доста скъпа клиника в Джаксън, но тя не се съгласи. Каза, че хората щели да говорят.
— Мислиш ли, че вече не се досещат?
— Сигурно. Но тя се прикрива добре, отхвърля всичко с насмешка. Пък и не пие постоянно. – От нея струеше отчаяние, примесено с безнадеждност. Ръцете му продължаваха да галят гърба й. Внезапно тя въздъхна дълбоко и отпусна цялата си тежест върху него.