Единствената му реакция беше да гали гърба й и да я притиска към себе си, дори когато носът й потече върху яката на ризата му. Най-после бурята утихна, оставяйки я изтощена. Безпокойството, страхът и обидата бяха отмити от сълзите.
Монро се отблъсна от гърдите му. Той се намръщи и тънките линии около очите му станаха по-дълбоки.
— Не съм ревла.
— Очевидно – изкриви устни Кейд.
Случайно изплъзналият се кикот, последван от изхълцване, я накараха да се разсмее от сърце.
— Имах предвид, че обикновено не се разплаквам толкова лесно. Сигурно изглеждам ужасно. – Изтри очите и потупа бузите си.
— Изглеждаш...
— Само не ми казвай, че съм красива, защото ще знам, че ме лъжеш.
— Зачервена и подпухнала. – Устата му се сви в извинителна гримаса, но начинът, по който й говореше, не я караше да се чувства неудобно.
Отблъсна го, но той я улови през кръста и двамата залитнаха напред. Размърдаха се едновременно, докато в крайна сметка се озова лице в лице с него, притиснала гръб към възглавниците. Меката тъкан на панталона му погали кожата й. Целуна я по бузата и тя притвори чувствено очи.
— И въпреки това си красива. С нищо не можеш да го скриеш.
— И кога стана такъв сладкодумен герой?
Думите й се забиха в съзнанието му. Той се надигна на лакът.
— Не съм герой.
Тя отвори очи, все още блеснали от сълзите.
— Добре. Какъв си тогава?
Интимността на вечерта задейства в главата му предупредителна сирена като за предстоящо торнадо. Да има за цел сексуално удовлетворение за двамата беше едно, но да я прегръща, докато плачеше за майка си, съвсем друго. А болката в гърдите и нуждата да изтрие огорченията от детството й и да ги замени с щастие дори не подлежаха на обсъждане.
Опасявайки се, че отговорът може да го издаде, той я целуна отново. Устните й бяха меки и солени от сълзите. Пръстите й си играеха с косата на тила му. Може би сексът наистина щеше да прекъсне странната връзка, породила се в миналото. Вероятно спомените за споделените пълнолунни нощи само смущаваха страстта, избликнала между тях като възрастни. Сексът можеше да прочисти въздуха и да му даде възможност отново да вижда ясно.
Премести ръката си от кръста й нагоре, за да обхване ребрата на няколко сантиметра от гърдите. Палецът му погали голата кожа и се пъхна под ръба на деколтето, за да надникне вътре към вече втвърдените зърна.
Устните й изсмукаха всичкия въздух от дробовете му. Пъхна длан под плата и покри гърдите й, притискайки с длан зърната. По същия начин, както беше чел инженерните книги на Сойер, Кейд беше усвоявал техниките, чрез които можеше да достави удоволствие на една жена, но оргазмът за него беше въпрос на его, а основната му цел винаги беше да удовлетвори нуждите на собственото си тяло.
Нежната кожа под пръстите му действаше като тоник върху обърканото му съзнание. Плашещата истина проблесна като неонов надпис на Таймс Скуеър. Сексът само щеше да заздрави връзката им. Нуждата да сложи ръце върху раменете й беше по-силна, отколкото искаше да признае.
Светлината от заглушения телевизор потрепваше. Монро се изви, притискайки се още по-плътно към дланите му. Пръстите й оставиха косата да се увива около китката му и притиснаха неговите по-силно към тялото й. Когато той се отдръпна, от устните й се изтръгна похотлив стон и ноктите й се забиха в кожата му.
Смъкна роклята от рамото й, отмести плата и разголи едната гърда. Тя разхлаби хватката си. Контрастът между загорялата му, мазолеста ръка и меката, бледа кожа го накара да осъзнае още по-ясно нейната женственост.
Гърдите й с малки розови зърна не бяха големи, но съвършената им форма сякаш беше създадена за неговите длани. Погали голото зърно с палец и го притисна, преди да го стисне леко. Тя се гърчеше и стенеше под него със затворени очи. Всяка част от нея ли беше толкова чувствителна?
— Погледни мe – нареди той дрезгаво.
Очите й веднага се отвориха, големи и сини, все още подпухнали от сълзите. Изглеждаше невинна. По дяволите, тя беше невинна в сравнение с него. Дали? През живота си се беше преборила с много демони, които все още се промъкваха в сънищата й. Той разбираше това.
Наведе се и подразни с език зърното. Тазът й се притисна към слабините му. Натискът беше болезнен и крещеше отчаяно за освобождение. Беше се борил с проклетата си възбуда, откакто влезе в стаята й. В откосите на светкавиците от бушуващата зад прозореца буря бледата й кожа сякаш блестеше.
Притисна я силно към възглавниците и засмука зърното. Бедрата й подскочиха импулсивно и краката й се увиха около неговите.