— Кейд, моля те. – Отчаянието в гласа й казваше повече, отколкото би могла да изрече с думи.
— Позволи ми да се погрижа за теб – прошепна той, докато езикът му дразнеше втвърденото зърно. Въпреки вложения подчертано сексуален смисъл, дълбоко в него някакво семенце, което смяташе за отдавна изсъхнало, пусна корени и разцъфна.
Вярна на себе си, тя плъзна длан между тях и дръпна панталона му. Той я улови за китката и притисна ръката й към възглавницата. По-бавно и по-сурово, отколкото бе възнамерявал, за да не й даде възможност да му възрази, повтори:
— Позволи ми да се погрижа за теб, дявол да го вземе!
Тя отметна глава назад, преглътна тежко и косата й се развя около тях. Предишното напрежение беше изчезнало, въпреки че тялото й продължаваше да се стреми към неговото, вече със съвсем друга цел. Позата й беше умоляваща.
Примитивното чувство за собственост вървеше ръка за ръка с нуждата му да я закриля. На колко мъже беше поверявала контрола върху удоволствието си? Можеше да се обзаложи, че на нито един.
Освободи китката й, но ръката й остана неподвижна, без да поощрява, но и без да му отказва достъп до тялото й. Смъкна и втората презрамка на роклята и разголи двете гърди. Докато смучеше и целуваше едната, пръстите му галеха и притискаха другата.
Търкането на бузата му в меките възвишения я накара да вдигне ръка и да се вкопчи в ризата му, сякаш искаше да се слее с него. Той я положи по гръб и легна отгоре, като се стараеше да не прехвърля цялата си тежест върху нея.
Монро разтвори крака, приканвайки го да се настани между бедрата й, и той се намести с един тласък; от нетърпение тялото му крещеше. Позата беше прекалено изкусителна, затова се превъртя от едната й страна и преметна крак върху нея.
Улови със зъби по-близкото зърно и плъзна длан по бедрото й, повличайки полата на роклята нагоре. Синият плат се уви около кръста й. Оскъдни прашки се опитваха неуспешно да прикрият крайната му цел.
Дръпна страничния ластик, оставил лека вдлъбнатина върху кожата й.
— Това е най-сексапилната и най-безполезна част от дамското бельо, която някога съм виждал.
Тя само изсумтя и раздвижи бедрата си. Без да бърза, Кейд проследи с пръсти връзките. Когато най-накрая дръпна малкия триъгълник, я намери гладка и влажна.
Притисна втвърдения си член към бедрото й и допирът му достави достатъчно удоволствие, за да може да задържи вниманието си върху нея. В продължение на няколко безкрайни минути я галеше и проучваше, за да узнае какво я радваше и какво я докарваше до лудост.
Пъхна средния си пръст до половината в нея, опитвайки се да обуздае въображението си, заето да си представя колко плътно влажната плът щеше да обхване твърдия му член. Без да изпуска зърното от устата си, притисна клитора й с пръст.
Без предупреждения тя избухна в ръцете му като фойерверк. Движението вкара пръста му дълбоко, стените на влагалището й вибрираха в ритъма на ханша й. Той вдигна глава, за да наблюдава оргазма й. Гърдите и лицето й поруменяха.
Синевата на очите й беше като лазерен лъч. Искаше му се да отклони поглед, но не можеше. Нейната уязвимост разтърси нещо дълбоко в него. Издърпа пръста си веднага щом тялото й се отпусна.
Настойчивостта й премина в нежност. Прокара пръсти по слепоочието и долната му устна. Той целуна върховете им. И първи отклони поглед, привлече я към себе си и зарови лице в косата на тила й.
Ръцете й се плъзнаха по гърба му надолу към хълбока.
— Твой ред е – прошепна тя със замаян, дрезгав глас.
Кейд го очакваше с нетърпение, но повече от това искаше тази вечер да бъде само за нея. Копнееше да му повери тялото си, душата си, мечтите си... всичко. Предишните й обвинения проехтяха в съзнанието му. Той нямаше да остане в Котънблум. Честно ли беше да поиска всичко, а после да си тръгне?
— Не сега. Може би по-късно.
Обърна се на една страна и я притегли към себе си, без да престава да гали гърба й. Едната презрамка беше все още смъкната от рамото, полата на роклята й бе навита около кръста.
Кейд не можеше да прецени колко време мина, преди тялото й да се отпусне и дишането й да се задълбочи. Сънят му убягваше. Накрая се измъкна от прегръдката й, стана от дивана и се загледа в нея. Роклята я прикриваше само наполовина, излагайки на показ извивката на бедрата и гърдите й. Монро изглеждаше като истинско въплъщение на невинност и чувственост, сдържаност и откритост, сила и уязвимост.
Когато я вдигна на ръце като малко дете, тя издаде гърлен стон, но не се събуди. Кейд я сложи в момичешкото й легло, дръпна розовата завивка на цветя върху нея, но дяволчето в него остави роклята в същия безпорядък.