— Така ли?
Тя изсумтя утвърдително и се надвеси над него. Гърдите й се притиснаха към неговите, когато пъхна единия си гладък крак между бедрата му. Косата й се спусна и погъделичка страните му.
Да целуне Монро под старата топола беше непостижим блян преди десет години. Фактът, че това се случваше сега, при това посред бял ден, беше умопомрачителен.
Беше като първа целувка, неговата първа целувка. Нежна и сладка, преливаща от чувственост. Тя задаваше ритъма, като едновременно даваше и вземаше, настъпваше съкрушително и се оттегляше.
Тази Монро беше колкото непозната, толкова и част от него. Част, която се бе опитал да забрави, но все още му помагаше да разбере кой бе той всъщност. Как бяха стигнали дотук толкова бързо? С целувките си Монро разби цялата му защита и той се предаде.
Стонът, изтръгнал се от гърдите и гърлото му, отекна като вибрация в тялото й. А може би този трепет се дължеше на нея. Властта беше опияняващо чувство. Зарови ръце в косата и прокара език по долната му устна бавно, чувствено, наслаждавайки се на податливостта на устата под нейната.
Но превъзходството й се оказа краткотрайно. Той сложи едната си ръка на тила й, с другата притисна здраво гърба й и се завъртя, като я повлече със себе си, докато се озова отгоре, изцяло подчинявайки я на волята си. Страстта замени бавното изучаване. Агресивни и настойчиви, целувките му опустошаваха сетивата й.
Тя изгуби всякаква представа за време и пространство. Нищо нямаше значение, освен тази целувка. Кейд продължаваше да я притиска към себе си с грубите си ръце, докато езикът му си играеше с нейния. Наболата му брада драскаше брадата и бузите й.
Отдръпна се леко, плъзгайки устни по очертанията на челюстта й. Тя наклони глава и устата му се плъзна по шията. После се надигна и се подпря на лакти. Погледът му беше остър и настойчив. Толкова различен от срещите в детството им, когато тъмнината смекчаваше яростта му.
Монро си играеше с косата на тила му.
— Какво има?
— Нищо. Всичко е перфектно. – Но не звучеше особено щастлив от това.
Претърколи се от нея и посегна към хладилната чанта. Тялото й веднага усети липсата на тежестта му. Роклята се беше навила високо около кръста й, тя цялата гореше.
Подаде й кутийка леденостудено безалкохолно. Бързината, с която отново я притегли към себе си, сякаш не можеха да се окажат достатъчно близо, за да изядат спокойно обяда си, й се стори смущаваща, още повече като се имаше предвид колко рязко се беше отдръпнал. Защо й се струваше, че изводът, до който бяха стигнали по време на откровените си разговори, изобщо не го засягаше, докато тя се терзаеше и се опитваше да постигне някакво психическо равновесие? Допря кутията до тила си, за да охлади не само страстта.
— Не съм пила „Нехи“ от цяла вечност. – Натисна алуминиевата пластинка навътре и отпи няколко глътки. – Мили боже, обади се на деветстотин и единайсет, ако изпадна в диабетна кома.
— Това ще компенсира захарта.
Тя повдигна горната филия на сандвича.
— Бекон, марули и домат. Любимият ми.
— Откраднах доматите от градината на майката на Регън.
Монро застина с отворена уста. Той отметна глава и се разсмя толкова гръмко, че адамовата му ябълка заподскача.
— Лицето ти. Човек ще си помисли, че съм признал за обир на кралските бижута или нещо такова. Успокой се, купих ги от магазина. Най-вероятно са от Калифорния.
Тя отхапа и установи с абсолютна сигурност, че наистина не бяха достатъчно сладки, за да са отгледани в Мисисипи.
— Значи ти си бил лъжливото овчарче, докато си обмислял как да пуснеш зайците в градината й.
Кейд само повдигна рамене и се зае със сандвича си.
— Честно казано, нямах представа какво е замислил Сойер, докато не ми подаде първия заек от капана.
Тя преглътна последната хапка и се протегна към чипса, но не можа да подмине и изкушението на бисквитите „Орео“.
— Ти как ги ядеш?
— С устата – сухо отговори той.
— Питам дали ги разделяш и първо ближеш крема? – Побърза да му покаже предпочитания начин. На средата на второто близване забави движенията си. Напрегнатият му поглед беше фокусиран върху демонстрацията й, бисквитата му остана във въздуха, преди да стигне до устата. Тя облиза с език горната си устна, оставяйки върху нея сладка следа. Кой би допуснал, че яденето на бисквити може да бъде толкова чувствено? Сигурно би могла да го предизвика да довършат това, което бяха започнали преди обяда.
Телефонът му забръмча.
В ругатнята, която измърмори под носа си, се прокрадна по-скоро съжаление, отколкото недоволство. Погледна дисплея и отговори: