— Какво има? – От другия край на линията се чу мъжки говор с дикцията на учителя на Чарли Браун*. – Очаквах го най-рано утре. Ще ти обясня всичко, когато се върна в къщата. – Очите им се срещнаха и Кейд изкриви устни. – Размотавам се край реката. Ще се видим след малко. – Прибра телефона обратно в джоба си. – Трябва да се прибираме. Новият ми проект е пристигнал и Сойер е побеснял.
[*Герой от популярен американски анимационен филм. Използва се като нарицателно за неясен, изкривен от високоговорители или чрез други средства говор. – Б. пр.]
Тя приглади роклята и облиза крема, останал върху горната й устна.
— За какво толкова се е ядосал?
— Вероятно защото съм деспотичен звяр, който се разпорежда с гаража му.
— Двамата много ли се карате?
— Напоследък често се настъпваме по пръстите. – Зае се да прибира остатъците обратно в хладилната чанта и й направи знак да сгъне одеялото.
Тръгнаха един до друг към брега. Докато го чакаше да натовари лодката, тя се обърна и погледна към тяхното дърво. Безопасността и сигурността, които олицетворяваше, се оказаха измамни. Беше топола като всяка друга покрай реката. Кейд се изкачи на насипа и вниманието й се насочи към него.
Така жадуваната безопасност и сигурност бяха в него, не в дървото. Усмивката й надмогна сълзите, които не искаше да обяснява. Той я вдигна отново с изумителна лекота, спусна се към брега и я настани на седалката.
Очакваше, че ще натисне докрай мотора и буквално ще полети по реката. Вместо това поеха бавно по течението, като ту се скриваха в сенките, ту излизаха под ярката слънчева светлина.
Срита джапанките настрани и провеси крака през страничния борд. Водата никога не бе чиста, но през лятото сушата и изобилието от водорасли й придаваха зеленикавокафяв оттенък. Нашествието на високите тръстики стесняваше плавателния участък до средата на реката.
Скоро се показа малкият кей зад къщата на Сойер. Монро извади краката си от водата и отново обу джапанките. Скръстил ръце пред гърдите си, Сойер стоеше на насипа като родител, готов да ги напляска, задето са откраднали лодката.
Кейд скочи в плитчината и газейки в тинята, извади лодката наполовина на брега и я завърза за близкия бор. Обви ръка около кръста на Монро и я пренесе на сушата. Вместо уязвима, силата му я караше да се чувства женствена.
— Не бях планирал да пропилея цялата си неделя с твоята специална пратка, Кейд. – Гласът му прозвуча прекалено гневно за такъв дребен повод.
— Съжалявам. Очаквах я най-рано утре.
— Предполагам, си намислил да окупираш гаража ми, нали?
— Наистина искам да използвам гаража ти, докато съм тук. – Не приличаше на човек, който моли за услуга. – Предупредих те, че очаквам да изпратят новия ми проект.
— Разбира се, избутай моите неща настрани. Те не са толкова важни, колкото твоите двигатели.
Монро местеше поглед между двамата братя. Никой не би могъл да сбърка борбата за територия, пламнала помежду им. Кейд пристъпи крачка напред:
— Ти изобщо не го използваш. Какъв ти е проблемът, малко братле?
Язвителната му забележка увеличи още повече напрежението. Сойер повдигна войнствено рамене:
— Хвърлих око на едно „Камаро“* и смятах да го постегна, но сега твоите боклуци ми пречат.
[*Модел спортни коли на „Шевролет“ – Б. пр.]
Монро обви пръсти около бицепса на Кейд и с изненада установи, че мускулите му са стегнати и пулсират от вътрешно напрежение.
— Имам идея. Разделете гаража с тиксо точно по средата. Това свърши работа в „Брейди Бънч“**. – Пресилената й шега разсея напрежението. Сойер завъртя очи, но гневът му се смекчи.
[**Американски сериал, излъчван от 1969 до 1974 година. В основата на сюжета е голямо семейство с шест деца. – Б. пр.]
— Можеш ли поне да върнеш мотора на Делмар?
— Разбира се. Ще му го закарам още сега.
Сойер тръгна към къщата с ръце в джобовете и наведена глава. Тя наблюдаваше Кейд, който го съпроводи с поглед. С увеличаване на разстоянието помежду им, мускулите под ръката й постепенно се отпуснаха.
— Искаш ли да дойдеш с мен? – попита той, без да я погледне.
— Защо не?
Не беше сигурна дали предложението се дължи на желание да поговори за брат си, но Кейд заговори, преди да успее да го попита:
— Ходила ли си някога у чичо Делмар? – Освободи се от ръката й и тръгна до нея.
— Не бих казала.
— Е, очаква те голяма изненада. – Докато в гласа му все още се долавяха нотки на раздразнение от разправията със Сойер, настроението му се разведри и тя реши да последва примера му.
Настани се върху металното бюро, докато той вкара на заден ход стария пикап в гаража и използва подемния механизъм, за да натовари мотора в каросерията. Приятно й беше да го гледа как работи и с каква лекота се справя с всичко. Но той съвсем не изглеждаше не на мястото си и когато се движеше сред елита на Котънблум в официален костюм.