Той отвори вратата откъм пътническата седалка и й помогна да се качи, сякаш бяха на среща. А може би беше точно така? В такъв случай това беше най-необикновената среща, на която беше ходила някога. И определено най-приятната.
Пикапът заподскача по настланата с чакъл алея пред къщата на Сойер към главния път. Когато набра скорост, косата й се развя пред лицето и тя я прибра с ръка, доколкото можа. След разходката с лодка и това пътуване имаше належаща нужда да я среше.
— Не успях да поправя климатика. Съжалявам – успя да надвика рева на двигателя Кейд.
Монро се премести на междинната седалка, за да се предпази от вятъра. Остатъци от тиксо залепнаха за полата й.
— Няма проблем.
Ръката му се озова върху бедрото й, повдигайки памучната тъкан, за да докосне голата кожа. Тя застина, сякаш всяко движение щеше да го подплаши като диво животно. Палецът му погали коляното й с бавни, чувствени движения. Тръпката, разтърсила тялото й, я свари неподготвена и я изненада със силата си.
Бяха се целували под старата топола, беше я докосвал много по-интимно в нощта след коктейла, но именно това докосване беше изпълнено с обещания и предзнаменования.
Никой от двамата не проговори, но когато отдръпна ръката си, за да завие по тесен черен път, обрасъл с трева между издълбаните коловози, тя установи, че отчаяно й липсва докосването му. Високи борове от двете страни предлагаха мигове на отмора от жаркото слънце.
Лятната жега, мирисът на борова смола, усещането за тялото му до нейното... На пръв поглед незначителен, моментът се запечата в съзнанието й като нов спомен.
Спряха пред малка квадратна къща с олющени тъмнозелени стени. На малката и тясна веранда се виждаше само един люлеещ се стол. Около гърлата на захвърлените на страничната маса празни бирени бутилки бръмчаха мухи.
Тя дръпна Кейд за ръкава, преди да слязат от пикапа:
— Не мислиш ли, че Делмар е самотен тук? Това място изглежда малко...
— Занемарено? Запуснато? – Той се усмихна с неприсъща за него меланхолия. Скръсти ръце върху волана, подиря главата си върху тях и я погледна: – Предложих да му купя нещо по-прилично и по-близо до града. Сойер го покани в къщата в ранчото. Той отказа и на двамата. Иска точно това място. Израснал е тук.
Монро преглътна и отново се обърна към зелената къща. Изглеждаше прекалено малка дори за сам човек, още повече за семейство.
— Не си спомням татко да ми е разказвал много за това. Работил е упорито, за да се измъкне от тази бедност. И е успял. Оженил се е, купил си е красив дом, създал е семейство. – Затвори очи и се усмихна накриво: – Това те кара да се питаш защо добрите мъже умират, а негодници като Сам Ландри продължават да живеят. Не е честно.
— Не, не е. – Тя се наведе към него, улови лицето му в ръце и погали скули те му с палци.
Без да отваря очи, Кейд се обърна и долепи устни до ръката й. Искаше й се да го притегли към себе си и да облекчи с целувка болката от детството, да му благодари с целувка за всичко, сторено за нея, да целуне мъжа, в когото се беше превърнал. Задълбочаването на взаимоотношенията им й се струваше неизбежно.
Мисълта беше колкото утеха, толкова и проклятие и я накара да се почувства едновременно силна и слаба. Независимо дали го осъзнаваше или не, той щеше да отнесе частица от нея, когато си тръгнеше от Котънблум. А може би винаги я беше носил. Години наред го бе чакала, за да й я върне. Проблемът беше, че междувременно завладя още по-голяма част.
В гърлото й запариха сълзи и в изблик на емоция, дошла с неочакваното, жизненоважно прозрение, тя прошепна:
— Кейд, аз...
— Кейд! Монро! Виж ти! Какво правите вие двамата тук? – прекъсна я боботещият глас на Делмар.
Той се отдръпна, моментът отлетя.
— Докарах ти поправения мотор. Къде искаш да го оставя?
— Ей там, под навеса, ще е най-добре.
Монро се измъкна от пикапа и се озова сред гората от иглолистни и широколистни дървета пред къщата. Какво се готвеше да признае? Не знаеше със сигурност. Не бяха изминали и три седмици, откакто Кейд се бе върнал в Котънблум. И все пак, независимо какво й говореха логиката и здравият разум, със сърцето си приемаше, че двамата са безвъзвратно свързани.
Отчупи парче борова кора и се загледа към гъстите дървета в далечината. Проблясък на нещо, създадено от човешка ръка, привлече погледа й. Без помощта на подемен механизъм Делмар и Кейд сваляха мотора от каросерията на пикапа.