Тръгна между дърветата, като внимателно заобикаляше ниските храсти. Високите дървета оредяха и в един момент се озова сред сечище, обрасло с бурени и кълнове, някои от които бяха почти колкото нея.
В средата стоеше стара каравана, подпряна на бетонни блокове. Слънчевата светлина се отразяваше в единствения останал диск от ръчно направените вятърни камбанки, който мълчаливо се люлееше от лекия бриз. Имаше нещо много тъжно в самотното парче метал. Една четвърт от караваната беше обрасла с кудзу* и тя изглеждаше наклонена на една страна, сякаш бавно и мъчително се предаваше на природата.
[* Азиатско растение, считано за вреден плевел. – Б. пр.]
Караваната на Кейд. Същата, в която беше живял след смъртта на родителите си. Беше й разказвал за нея, но нищо не можеше да я подготви за действителността. Приближи се на пръсти с усещането, че скверни сакрално място.
На земята под някогашните вятърни камбанки лежаха още няколко парчета метал, които се бяха отказали от борбата. Посегна да докосне едното, но изгнилата корда се скъса и то изчезна в тревата. Гледката я покърти.
Зад гърба й изпука клон, тя подскочи стреснато и издра крака си в близката туфа тръни. Разтривайки наранената ръка, Кейд се появи измежду дърветата и тръгна към караваната, без да поглежда към нея. Изглеждаше като хипнотизиран от видяното и вълнението му накара сърцето й да ускори ритъма си.
Спря до изгнилите стълби на не повече от десетина крачки от нея, но все още без да я забелязва. Но точно когато тя отвори уста да заговори, гласът му избоботи:
— Ако имах туба бензин в колата, щях да изгоря тази дяволска дупка из основи.
Делмар му беше представил караваната, сякаш беше олицетворение на блаженството. Тя беше стара още тогава и така отчайващо се различаваше от предишната им уютна тухлена къща в провинциален стил с две бани и три спални, че му идваше да се разплаче и да се откаже. Първият от многото пъти, когато почти се беше предал.
Вместо това я почисти, доколкото беше възможно, преди да доведе Тали и Сойер да я видят и с привидно въодушевление да им обясни колко забавно ще бъде да живеят близо до Делмар. И някак си успяха да превърнат изгнилата, разкривена каравана в дом.
— След смъртта на мама и татко се опитах да задържа къщата, но те не бяха предвидили, че могат да си отидат толкова рано... Нямаха застраховка живот. Пияният шофьор, кой то ги уби, умря в нищета. Бяха спестили няколко хиляди, но повечето отидоха за погребенията.
Тя се промъкна до него, сякаш бе диво животно, което искаше да улови бавно, безшумно; сякаш се опасяваше да не го стресне. Кейд копнееше за утешителното й докосване, но не можеше да се насили да посегне към нея.
— Все пак останахме шест месеца в старата къща, преди банката да ни я отнеме. Чичо Делмар ни предложи това място. Направих всичко възможно. – Гласът му беше дрезгав и приглушен.
Монро хвана ръката му. Той я стисна прекалено силно, но тя нито възрази, нито я издърпа, когато я притисна над сърцето си.
— Съхранил си семейството си. Правеше невероятни жертви заради тях.
Кейд затвори очи и поклати глава.
— Понякога се питам дали не трябваше да оставя властите да ги настанят в приют. Поне щяха да живеят в по-приемливи условия. Всяка вечер щяха да имат на масата прилична храна. И със сигурност щяха да получат по-добър старт в живота.
— Какво говориш? Сойер отиде в колеж, а Тали притежава успешен бизнес. Очевидно ти също се справяш добре. – В гласа й се прокрадна закачлива нотка. Но и нещо друго. Нещо важно, което прозвуча фалшиво.
Господи, говореше така, сякаш се гордееше с него, когато истината се криеше в най-тъмните кътчета на душата му, където самият той рядко надничаше. Той преглътна с усилие и приклекна във високата трева. Тъй като все още държеше ръката й, Монро беше принудена да го последва.
— Толкова завиждах на Сойер – призна шепнешком.
— Защо?
— Завърши гимназията с лекота, ползваше се с популярност, въпреки обстоятелствата, срещаше се с богато момиче, после отиде в университета със стипендия. Аз бях достатъчно умен, за да постъпя в колеж. Но вместо това единствените ми постижения бяха взетите приравнителни изпити за завършено средно образование и работата като механик в работилница за лодки, където работех без пари и бях постоянно омазан с масло. Докато Сойер... Звуча като най-големия негодник на планетата.
Нямаше да се изненада, ако го отблъсне и си тръгне. Наранената му ръка изтръпна. Разпери широко пръсти и я сложи върху затоплената земя. Тя се изправи и той най-после вдигна поглед. Нямаше ужас в бистрите й очи. Само съжаление. Не можеше да реши кое е по-лошо.