С настъпването на нощта мракът се сгъсти. Уличните лампи вече не осветяваха пътеката и примамливите светлини в съседските прозорци бяха помръкнали, създавайки призрачно усещане за нереалност и пустота. По гръбнака й премина тръпка и тя разтри ръцете си. Температурата беше паднала с няколко градуса в минутите, които прекара на верандата.
Първите дъждовни капки по ламаринения покрив се присъединиха към звъна на камбанките в нестроен хор. Продължиха да се сипят все по-бързо и по-бързо, докато накрая плътна водна стена закри къщите отсреща, подсилвайки усещането й за изолация.
Когато вятърът развя косата й и насочи дъждовните струи към верандата, мокрейки краката й, тя се прибра в къщата. Електричеството можеше да бъде възстановено след минути, но понякога бяха нужни часове. Стискайки малко джобно фенерче между зъбите си, потърси кибрит в едно от чекмеджетата. Докато палеше последната свещ върху камината, силно почукване на входната врата я накара да подскочи и да изпусне кутийката.
Прилив на адреналин изпрати конвулсивни тръпки по цялото й тяло. Но това не беше познатият й, парализиращ сетивата страх, а нещо много по-тъмно, по-опасно. Онова, за което беше копняла, докато се опитваше да разубеди сама себе си. Със сърцето си усети кой стои от другата страна на вратата, а тялото й разбра, че моментът е дошъл.
Отвори рязко, без дори да погледне през шпионката. Кейд беше подпрял едната си ръка на касата, в другата държеше забравените й сандали. Водата се стичаше по лицето му и капеше от тениската. През дъждовната завеса надничаше ръждивият пикап, спрян на тротоара.
Моментът натежа от неизречени обещания. Съдбата й се бе преплела с неговата още от нощта, в която я беше намерил в лодката.
— Донесох ти обувките. – Гласът му се разля в нея като гъст мед, въпреки че оправданието прозвуча неубедително.
— Карал си в бурята дотук само заради това? – Опита се да внесе закачлива нотка в тона си, но не се получи.
Застанал неподвижно, той чакаше. Монро докосна рамото му. Единствената покана, която му трябваше. Влезе в къщата толкова бързо, че тя усети само как я привлече към себе си и подгизналата тениска я намокри. Обви ръцете си около нея в прегръдка, която едва не я задуши. Или може би целувките му – настойчиви, дълбоки, властни, я оставиха без дъх.
Сандалите изтропаха на пода. Кейд плъзна устни по шията й и захапа леко кожата, изпращайки тръпки по цялото й тяло. Зърната й се втвърдиха болезнено, докато се извиваше в ръцете му. Той сграбчи мократа тениска и я изхлузи през главата си.
Можеше ли да прочете мислите й? Широките, топли гърди облекчаваха болката в нейните. Прокара пръсти от раменете, по мускулите на ръцете му и обратно. Те се издуваха и стягаха от нейното докосване.
— Красив си.
Той вдигна глава от извивката на ухото й и попита с дрезгав смях:
— Какво?
Нямаше място за срам.
— Красив си. Съвършен.
Сериозно изражение покри лицето му като рязко спуснати щори.
— Нито едно от двете. Най-малко съвършен.
Кога щеше да се пребори със съмненията си и да повярва, че е достатъчно добър?
— За мен си точно такъв.
Той поклати глава с все още помрачен поглед, но този път не й възрази, а само протегна устни за още една целувка. Тази беше пълна с нежност и копнеж и Монро се надигна на пръсти, за да й отдаде всичко, което има.
— Желая те от дяволски много време. – Устните му се раздвижиха върху нейните, сякаш не можеше да понесе да се откъсне от тях.
Сега беше неин ред да се усмихне.
— Ти си дойде преди по-малко от три седмици.
Сериозното му изражение се върна и изтри усмивката й.
— Сториха ми се цяла вечност.
Не беше сигурна дали го казва в добрия смисъл, или го приема като доживотна присъда. Той прекъсна размислите й, като повдигна блузата с остро деколте. Движенията му рязко се ускориха и дрехата след секунди лежеше като розова локва до краката им. Веднага се зае с копчетата на късия панталон, който се свлече около глезените й.
Прекъснатото електричество допринасяше за романтичното настроение. Свещите потрепваха, разпръсквайки наоколо букет от аромати. Борът и лавандулата се оказаха земна и възбуждаща комбинация, но не можеше да се сравни с чистата, първична мъжка миризма.
Избута я леко назад, повдигна я и я положи върху тежкото антикварно бюро в ъгъла. Студената дървена повърхност охлади кожата й. Монро разтвори крака и той се настани между тях толкова леко и естествено, сякаш го бяха правили хиляди пъти.