Той продължи да се усмихва. Мръсна усмивка на мръсник.
— Много жени искат да бъдат освободени от своите сексуални задръжки, особено млади жени, съвременни жени от университетските градове. Аз ги освобождавам. Освобождавам толкова жени, колкото ми стигат силите.
Това ме довърши. Оказах се от другата страна на масата за секунда. Столът на Сакс се прекатури назад. Приземих се тежко върху него. Той изръмжа от болка.
Притиснах го силно с цялото си тяло. Ръцете и краката ми трепереха. Въздържах се от нанасяне на истински удар. Той беше абсолютно безсилен да ме спре, осъзнах аз. Нямаше представа как да се бие с мен. Не беше нито много силен, нито атлетичен.
Ник Ръскин и Дейви Сайкс влетяха в стаята за разпити, Кайл и Сампсън бяха зад гърбовете им. Те се наблъскаха в стаята и се опитаха да ме отскубнат от Сакс.
В интерес на истината аз сам се отскубнах от Уик Сакс. Не го бях наранил, никога не бях имал такова намерение. Прошепнах на Сампсън:
— Той не е физически силен, за разлика от Казанова. Той не е чудовището. Той не е Казанова.
99
Същата вечер двамата със Сампсън вечеряхме в едно много добро заведение в Дърам. По ирония на съдбата то се казваше „При Нана“.
Никой от нас не беше особено гладен. Огромните пържоли с пресен лук и планини от картофено пюре с чесън отидоха на вятъра. Играта с Казанова беше към края си, а ние като че ли бяхме хвърлили зарове, които ни върнаха в самото й начало.
Говорихме си за Кейт. От болницата ми бяха казали, че състоянието й е все още критично. Ако оживее, лекарите смятаха, че има малки шансове не само за пълно възстановяване, но и отново някога да бъде лекарка.
— Вие двамата бяхте нещо повече от… е, нали знаеш, добри приятели? — попита най-сетне Сампсън. Опипваше почвата много внимателно и беше изключително добър в това отношение, стига да искаше.
Поклатих глава.
— Не, ние бяхме приятели, Джон. Можех да говоря с нея за всичко, и то по начин, който почти бях забравил. Никога не съм се чувствал така спокоен с някоя жена и не съм стигал толкова бързо до това състояние, като изключим живота ми с Мария.
Сампсън непрекъснато кимаше и предпочиташе да ме слуша как изливам всичко това от себе си. Той знаеше кой съм — и преди, и сега.
Повикаха ме на телефона, докато още ровичкахме из щедрите порции храна в чиниите. Обадих се на Кайл Крейг от телефонния автомат на долния етаж на ресторанта. Намерих го в колата му. Пътуваше към Хоуп Вали.
— Всеки момент ще арестуваме Уик Сакс за убийствата на Казанова — каза той.
За малко да изпусна слушалката.
— Какво? — изкрещях в телефона. Не можех да повярвам на ушите си. — И кога, по дяволите, ще стане това? Кога е взето решението? Кой го е взел?
Както винаги Кайл запази хладнокръвие. Леденият човек.
— Ще влезем в къщата му след няколко минути. Този път играта се ръководи от шефа на дърамската полиция. Намерили са нещо в къщата му. Физическо доказателство. Арестът ще бъде извършен съвместно от Бюрото и Полицейското управление на Дърам. Исках да знаеш това, Алекс.
— Той не е Казанова — казах аз. — Не го прибирайте.
Говорех на висок глас. Телефонният автомат се намираше в тесен коридор на ресторанта и в близките тоалетни непрекъснато влизаха и излизаха хора. Аз привличах втренчени погледи — колкото ядосани, толкова и подплашени.
— Няма връщане назад — отговори ми Кайл. — Аз самият съжалявам за това.
И ми затвори телефона. Край на дискусията.
Двамата със Сампсън потеглихме с пълна скорост към предградията на Дърам. Отначало приятелят ми си седеше мълчаливо, но после изведнъж ми зададе въпрос с повишена трудност:
— Възможно ли е да разполагат с достатъчно убедителни доказателства, за които ти да не знаеш нищо?
За мен въпросът нямаше точен отговор. Той означаваше: в каква степен бях вън от играта.
— Не мисля, че Кайл разполага с достатъчно доказателства за арест. Той щеше да ми каже. Колкото до дърамската полиция… Нямам представа какво, по дяволите, се канят да правят. Ръскин и Сайкс бяха изолирани и вървяха по собствена следа. В същото положение бяхме и самите ние.
Когато пристигнахме в Хоуп Вали, разбрах, че не сме били единствените поканени да присъстват на ареста. Тихата уличка в предградията беше блокирана. Няколко телевизионни фургона вече се бяха разположили там. Навсякъде се виждаха паркирани патрулни коли на полицията и коли на ФБР.
— Е, това вече е пълна идиотщина. Прилича ми на квартално увеселение — каза Сампсън, когато слязохме от колата. — Най-гадното, което съм виждал някога. Най-гадният и пълен провал в живота ми.