— Чуваме ви! Идваме! — изкрещях отново.
— Помогнете ни, моля ви! — прозвуча още един глас някъде навътре в подземната къща. — Внимавайте. Той е коварен.
— Я виж ти. Той бил коварен — прошепна Сампсън. Никога не падаше по гръб.
— Той е в къщата! Той е тук сега! — извика друга жена, за да ни предупреди.
Сампсън все още стоеше непосредствено зад мен.
— Какво ще кажеш да заемем стратегическа позиция, партньоре? Да се качим на покрива?
— Искам аз да я намеря — казах. — Трябва да намеря Шуши.
Той не възрази.
— Мислиш ли, че любовникът е някъде тук? Казанова, де… — прошепна той.
— Носят се такива слухове — казах аз и бавно се промъкнах напред. И двамата бяхме извадили пистолетите си, готови за стрелба. Нямахме представа какво ни очаква. Дали любовникът ни чакаше?
Давай! Давай! Размърдай тези крака!
Излязох от безлюдната дневна. На тавана на коридора бяха монтирани лампи по последна дума на техниката. Как беше успял да прокара електричество тук? С трансформатор? С генератор? На каква мисъл трябваше да ме наведе това? Че е сръчен? Че има връзки с местната електрическа компания?
Колко време му е отнело да приведе подземната изба в този вид? Да я благоустрои така? Да превърне фантазията си в реалност?
Пространството беше голямо. Навлязохме в дълъг коридор, който завиваше надясно от дневната. От двете му страни имаше врати, затворени отвън с катинари като затворнически килии.
— Трябва да си пазим гърбовете — казах на Сампсън. — Аз влизам във врата номер едно.
— Аз винаги ти пазя гърба — прошепна той.
— Пази и своя.
Приближих се до първата врата.
— Полиция! — извиках. — Аз съм детектив Алекс Крос. Всичко ще бъде наред.
Изкъртих първата врата и погледнах вътре. Искаше ми се да видя Нейоми. Молех се да е тя.
107
— Ама че глупаци — каза Джентълмена, груб и нетърпелив, както винаги. — Панаирджийски клоуни с черни мутри.
Казанова се усмихна накриво, с нарастващо раздразнение от Джентълмена.
— Какво, по дяволите, очакваш? Мозъчни хирурзи от елитните клиники във Вашингтон? Те са две най-обикновени улични ченгета.
— Може и да не са чак толкова обикновени. Все пак откриха къщата. И сега са вътре.
Двамата се огледаха зорко, излизайки от скривалището си сред близките дървета. Те бяха вървели по петите на детективите цял следобед, като ги следяха с бинокли. Плетяха заговор, планираха действията си, но заедно с това си играеха с жертвите. Бяха много внимателни, приближавайки се към финалната схватка.
— Защо не доведоха и останалите? Защо не доведоха ФБР? — попита Рудолф. Той винаги се интересуваше и от най-малката подробност и подчиняваше всичко на логиката см. Логическа машина, машина за убиване, без човешко сърце.
Казанова отново погледна през мощния немски бинокъл. Виждаше отворения капак, водещ към подземната къща — шедьовъра, който той и Рудолф бяха построили със собствените си ръце.
— Заради полицейската си надменност — най-сетне отговори той на въпроса на Рудолф. — В известен смисъл те са като нас. Особено Крос. Вярва само на себе си и на никой друг.
Той хвърли поглед Към Уил Рудолф и двамата се усмихнаха. Иронията си я биваше. Двамата детективи срещу тях двамата.
— Крос сигурно си мисли, че ни разбира — нас и нашите взаимоотношения — каза Рудолф. — И може би наистина ни разбира.
След онзи случай в Калифорния, когато беше на косъм от смъртта, Джентълмена бе започнал да развива прогресивна параноя по отношение на Алекс Крос. В края на краищата Крос го бе проследил и това го плашеше. Но от друга страна, Рудолф смяташе Крос за интересен съперник. Той изпитваше удоволствие от състезанието, от тръпката на лова.
— Разбира някои неща, вижда елементи от цялото и затова си въобразява, че знае повече, отколкото му е ясно в действителност. Само запази търпение и ще накараме слабостта му да лъсне.
Казанова беше убеден, че докато и двамата пазят спокойствие, докато премислят внимателно всичко, те ще побеждават и никога нямаше да бъдат заловени. Така беше от години, от онзи първи ден, в който се срещнаха в университета „Дюк“.
Казанова знаеше, че Уил Рудолф е действал нехайно в Калифорния. Тази смущаваща тенденция се бе проявила у него още когато беше блестящ студент по медицина. Приятелят му беше нетърпелив. Той уби Роу Тиърни и Том Хъчинсън по глупаво сантиментален и мелодраматичен начин. Тогава за малко да го заловят. Бяха го разпитвали в полицията и го брояха за един от най-сериозните заподозрени в онзи прочут случай.
Казанова отново се замисли за Алекс Крос, преценявайки силните и слаби страни на детектива. Крос беше внимателен и добър професионалист. Винаги обмисляше нещата, преди да действа. Определено беше по-умен от останалите в тайфата. Ченге, но и психолог. Той намери скривалището. Той стигна чак дотук, по-близо от всички други.