Този път до слуха й не достигна нищо необичайно. Но беше сигурна, че е чула. Последните убийства, както и новините за отвличания в университета я изпълваха със страх.
Стига зловещи мисли, нареди си тя. Не ставай мелодраматична.
Бавно седна в леглото и се ослуша. Може би някой прозорец беше останал отворен. Най-добре да стане и да провери прозорците и вратите.
За първи път от четири месеца почувства, че Питър Макграт истински й липсва. Не че щеше да помогне, но тя щеше да се чувства по-сигурна.
Не че беше изплашена до смърт или уязвима — можеше да се справи сама с повечето мъже. Можеше да се бие като фурия. Питър често казваше, че оплаква мъжа, който реши да я нападне, и действително го мислеше. Той изпитваше известен физически страх от нея. Е, разбира се, предварително уредените битки в доджото по карате бяха едно нещо. Това вече беше истинско.
Кейт тихо се измъкна от леглото. Никакъв звук. Усети грапавата и студена повърхност на дъските под голите си стъпала. Това изпрати сигнал за събуждане към мозъка й и тя зае бойна поза.
Прас!
Ръка в ръкавица я тресна жестоко през устата и носа й и на Кейт й се стори, че чува изпукване на хрущял. После голямо и много силно мъжко тяло се стовари върху нея. Цялата му тежест я притискаше към студените твърди дъски на пода.
Спортист. Мозъкът й обработваше всеки байт информация. Опитваше се да запази съзнанието си ясно и съсредоточено. Много силен. Трениран!
Беше й изкарал въздуха. Знаеше точно какво прави. Трениран!
Не беше ръкавица, осъзна тя. Беше кърпа. Силно напоена. Задушаваше я.
Хлороформ ли използваше? Не, нямаше миризма. Може би етер? Халотан? Откъде би могъл да намери анестетични средства?
Мислите й започваха да се замъгляват и тя се изплаши, че ще загуби съзнание. Трябваше да го отблъсне.
Изпъвайки крака, тя изви силно тялото си наляво и стовари цялата си тежест върху нападателя, по посока на бледата сенчеста стена на спалнята. Внезапно се оказа вън от хватката му, свободна.
— Лоша идея, Кейт — каза той в тъмното.
Знаеше името й!
18
Атаката на ястреба… добре избраният момент е всичко. Сега подбирането на момента беше равно на оцеляване, осъзна Кейт.
Тя направи отчаян опит да остане будна, но силният опиат от навлажнената кърпа бе започнал да действа. Кейт успя да нанесе бърз страничен удар с крак, прицелвайки се в слабините му. Усети нещо твърдо. По дяволите! Той се беше подготвил за нея. Беше си сложил специален бандаж, за да предпази гениталиите си. Познаваше силата й. О, Боже, не. Как може да знае толкова много за нея?
— Не е много любезно, Кейт — прошепна той. — Определено не е гостоприемно. Зная за твоето карате. Очарован съм от теб.
Очите й гледаха диво. Сърцето й биеше толкова силно, че той можеше да го чуе или поне така й се струваше. Беше я накарал направо да си глътне езика от страх. Силен и бърз, и знаеше за каратето й, знаеше какъв може да е следващият й ход.
— Помощ! Помогнете ми! — изкрещя тя с всички сили. Кейт просто се опитваше да го стресне с виковете си. Нямаше жива душа в радиус от един километър около къщата.
Две яки като клещи ръце я сграбчиха и успяха да стиснат ръцете й точно над китките. Кейт извика от болка, но се измъкна.
Той беше по-силен от всички напреднали носители на черни пояси в нейното училище по карате в Чапъл Хил.
„Животно — помисли се Кейт. — Диво животно… много рационален и коварен. Професионален спортист?“
Най-важният урок, на който я бе научил нейният сенсей в доджото, изплува през вцепеняващия страх и хаос на момента: Избягвай всички битки. Всеки път, когато е възможно, бягай от боя. Ето това бе урокът — най-доброто от вековния опит в бойните изкуства. Този, който не влиза в битка, доживява до следващата битка.
Побягна от спалнята през познатия тесен коридор.
Тази нощ апартаментът изглеждаше по-тъмен от обикновено. Разбра, че той е спуснал всички завеси и щори. Имаше присъствие на духа. Хладнокръвие. План за действие.
Трябваше да бъде по-добра от него, по-добра от неговия план. Една мисъл на Сун Цу се блъскаше в главата й: „Армията победителка печели своята победа, преди да влезе в сражението.“ Нападателят мислеше точно като Сун Цу и нейния сенсей. Можеше ли да е някой от доджото по карате?