— Аз съм абсолютно сигурен, че Нейоми не е първата колежанка в „Дюк“, която се влюбва. Нито е първата, която се среща с мъж.
— Тя не просто се срещаше с мъж, тя се срещаше с черен мъж. Сет редовно пристигаше направо от строежите с прашния си комбинезон и кожено работно яке. Нейоми започна да ходи из студентския град със сламена изполичарска шапка, с каквито на времето са работели негрите в памуковите плантации. Понякога Сет носеше каска с надпис „Робски труд“. Той се осмеляваше да бъде язвителен и ироничен спрямо социалната активност на монахините и — Боже опази! — спрямо тяхното социално съзнание. Караше се с черните чистачки, когато те се опитваха да си вършат работата.
— А какво мислиш ти за твоя братовчед? — попитах Флорънс.
— Сет е драка. Дразни се от расовото неравенство до такава степен, че понякога това влиза в конфликт със собствените му идеи. Но иначе е чудесен. Работяга, не се страхува да не си изцапа ръцете. Ако не ми беше братовчед… — каза Флорънс и ми намигна.
Хапливото й чувство за хумор ме разсмя. Тя беше малко непохватно негърче от Мисисипи, но беше и истинска дама. Дори започвах да харесвам високата й прическа.
— Добри приятелки ли бяхте с Нейоми? — попитах аз.
— Отначало не. Двете се конкурирахме за „Правен журнал“. Сам разбираш, че там може да успее само една черна жена. Но след като се източи първата година, ние се сближихме. Обичам Нейоми. Тя е най-добрата.
Изведнъж се замислих дали изчезването на Нейоми не е свързано с нейния приятел. Може би то нямаше нищо общо с убиеца в Северна Каролина.
— Той наистина е много свестен. Недейте да го наранявате — предупреди ме Флорънс.
Аз кимнах.
— Ще счупя само единия му крак.
— Той е силен като вол — върна ми го тя.
— Аз съм вол — казах на Флорънс Кембъл, споделяйки една от малките си тайни.
30
Взирах се в черните очи на Сет Самюъл Тейлър. Той също се взираше в моите. Очите му приличаха на смолисто черни късове мрамор, инкрустирани в бадеми.
Приятелят на Нейоми беше висок, много мускулест и притежаваше сила на черноработник. Напомняше ми по-скоро на млад лъв, отколкото на овен. Изглеждаше безутешен и ми беше трудно да го разпитвам. Имах предчувствието, че Нейоми си е отишла завинаги.
Сет Тейлър не се беше бръснал, а според мен не беше и спал от няколко дни. Не мисля, че си беше сменял и дрехите. Беше облечен с ужасно измачкана карирана риза върху някаква тениска и прокъсани дънки. Все още носеше прашните си работни обувки. Или беше много притеснен, или беше изкусен актьор.
Протегнах ръка и той я стисна яко. Имах чувството, че съм си сложил ръката в обущарско менгеме.
— Изглеждате ужасно — бяха първите думи на Сет Тейлър към мен. Електронен ъндърграунд рок цепеше някъде в квартала. Също като във Вашингтон.
— Ти също.
— Майната ви на всички — каза той. Това беше обичаен поздрав по улиците; и двамата знаехме това и се разсмяхме.
Усмивката на Сет беше топла и заразителна. Видът му издаваше самоувереност, но това не ме подразни. Нищо, което да не съм виждал и преди.
Забелязах, че широкият му нос е бил чупен неведнъж, но той все още изглеждаше добре. Присъствието му доминираше в стаята, както ставаше и с Нейоми. Детективът у мен съсредоточи вниманието си върху Сет Тейлър.
Живееше в стар работнически район на север от центъра на Дърам. Някога кварталът е бил населен с работници от цигарената фабрика. Апартаментът му беше мезонет в стара къща, сега разделена на два апартамента. По стените на коридора бяха закачени плакати на „Арестед Дивелъпмънт“ и Айс-Ти. На един от плакатите пишеше: „От времето на робството насам върху черните мъже не са били изпращани толкова много бедствия.“
Холът беше пълен с негови приятели и близки съседи. Тъжни песни на Смоуки Робинсън се носеха от стържещите тонколони. Приятелите бяха тук, за да помогнат в търсенето на Нейоми. Може би и аз най-сетне намерих някакви съюзници в Юга.
Всички в апартамента се притесняваха да говорят с мен за Нейоми. Никой от тях не хранеше и най-малкото подозрение към Сет Самюъл.
Особено силно впечатление ми направи една жена с умни очи и кожа с цвят на кафе със сметана. Кийша Боуи беше малко над трийсетте, пощенска работничка в Дърам. Нейоми и Сет явно я бяха предумали да се върне в колежа и да вземе дипломата си по психология. Двамата се разбрахме от половин дума.
— Нейоми е образована и толкова изискана, но вие знаете това. Тя обаче никога не е използвала своите качества, за да унижи някой друг или да изтъкне превъзходството си. Това порази всички ни, когато се запознахме с нея. Толкова е земна, Алекс. В нея няма дори една прашинка фалш. Как можа да се случи на нея.