— Ти никога няма да ме забравиш, Алекс — присви тя строго кафявите си очи.
— Ти заслужаваш това, старице — ухилих се аз.
— Естествено, че заслужавам.
Тя трябваше да има последната дума.
Извадих красиво опакован пакет от туристическата си торба с чудеса и изненади. Нана го разопакова и откри вътре най-прекрасния ръчно изработен пуловер, който някога съм виждал. Изплетен в Хилсбъро, Северна Каролина, от осемдесет и деветдесетгодишни жени, които все още работят, за да си изкарват прехраната.
Известно време мама Нана остана без думи. Никакви остроумни реплики. Помогнах й да облече ръчно изплетения пуловер и тя остана с него през целия ден. Изглеждаше горда, щастлива и красива и на мен ми доставяше удоволствие да я виждам такава.
— Това е най-хубавият подарък — каза тя най-накрая с леко трепване в гласа, — като изключим това, че си у дома, Алекс. Знам, че от теб се очаква да бъдеш силен мъж, но се тревожа за теб там в Северна Каролина.
Мама Нана знаеше, че е излишно да задава прекалено много въпроси за Шуши на този етап. Освен това тя знаеше точно какво означава моето мълчание.
39
Късно следобед трийсетина от най-близките ми приятели и родственици се изсипаха в къщата на Пета улица. Разследването в Северна Каролина беше в центъра на дискусията. Това бе естествено, макар всички да знаеха, че щях да им кажа, ако имаше добри новини. Дадох обнадеждаващи насоки на разговора, въпреки че всъщност нямаше такива. Това бе най-доброто, което можех да направя за тях.
Двамата със Сампсън, най-сетне се събрахме на задната веранда, след като бяхме мушнали излишно много бира и полусурови бифтеци. Той имаше нужда да слуша, аз имах нужда да поговоря като ченге с моя приятел и партньор.
Разказах му всичко, което се беше случило до този момент в Северна Каролина. Той разбра в какво се състои трудността както на разследването, така и на преследването. Участвали сме заедно и преди това в случаи, в които липсва и най-малката следа.
— Отначало напълно ме изхвърлиха зад борда. Не искаха да чуят и думичка от мен. По-късно положението леко се подобри — казах му аз. — Ръскин и Сайкс услужливо ми се обаждат и ме държат в течение. Особено Ръскин. Понякога дори се опитва да ми помага. Кайл Крейг също участва. От ФБР все още не искат да ми кажат какво знаят.
— Нямаш ли някакви догадки? — осведоми се Сампсън. Слушаше напрегнато.
— Може би някоя от отвлечените жени е свързана с важна личност. Може би броят на жертвите е много по-висок, отколкото го представят. Може би убиецът е свързан с някой, който разполага с власт и влияние.
Не трябва да се връщаш там — заяви Сампсън, след като изслуша всички подробности. — По всичко личи, че в случая са ангажирани вече достатъчно професионалисти. Не започвай поредната си вендета, Алекс.
— Вече съм я започнал — отговорих аз. — Струва ми се, че Казанова се забавлява от факта, че ни е шашнал със съвършените си престъпления. Струва ми се също, че му допада идеята аз да съм шашнат и обезверен. Тук има още нещо, но засега не знам какво. Струва ми се, че точно сега той е в разгара си.
— Хм… Като те слушам, и ти си в разгара си. Плюй на него, Алекс, мътните да те вземат. Не си играй на Шерлок Холмс, мама му стара, с тоя извратен откачалник.
Не казах нищо. Само поклатих глава, моята много твърда глава.
— Ами ако не успееш да го заловиш? — каза Сампсън най-накрая. — Ако не успееш да разнищиш случая?
Това беше една вероятност, която нямаше да взема предвид.
40
Когато Кейт Мактиърнън се събуди, тя веднага разбра, че нещо никак не е наред и нейното невъзможно положение се е влошило.
Не знаеше колко е часът, кой ден е, къде е затворена. Зрението й беше размазано. Пулсът й прескачаше. Всички признаци на живот бяха в неизправност.
В малкото моменти, когато бе в съзнание, преминаваше от чувство на крайна апатия през депресия към паника. С какво я беше натъпкал? Кой опиат можеше да предизвика такива симптоми? Ако успееше да разреши тази загадка, това щеше да е доказателство, че разумът й е все още здрав или поне способен да разсъждава ясно.
Може да й е дал клонопин.
По ирония на съдбата клонопинът обикновено се предписваше като противостресово лекарство. Но ако той беше започнал да я тъпче с достатъчно високи дози — да речем, пет до десет милиграма, тя щеше да изпитва точно такива странични ефекти.
А може би той използваше капсули маринол? Предписваха ги като лечение на гаденето по време на химиотерапия. Кейт знаеше, че маринолът е истинска напаст. Ако й даваше примерно по двеста милиграма на ден, тя щеше да се блъска в стените. Устата й щеше да е като пълна с памук. Дезориентация. Периоди на маниакална депресия. Дозировка от хиляда и петстотин до две хиляди милиграма щеше да е смъртоносна.