Той се беше справил с плана й за бягство чрез силни опиати. Тя не можеше да се пребори с него в това състояние. Подготовката й по карате беше безполезна. Казанова се бе погрижил за това.
— Кучи син — каза Кейт високо. Тя почти никога не ругаеше.
Не искаше да умре. Беше само на трийсет и една години. Най-сетне се беше изучила за лекар — добър лекар, надяваше се тя. „Защо аз? Господи, не допускай това да се случи! Този откачен ще ме убие за едното нищо!“
Студени тръпки като ледени висулки пробягаха по гърба й. Имаше чувството, че ще повърне или дори ще загуби съзнание. Ортостатична хипотензия. Това беше медицинския термин за чувството, че ти причернява при бързо ставане от легло или стол.
Не беше в състояние да се защити от него! Той искаше тя да бъде безсилна и очевидно беше успял. Този факт най-сетне стигна до съзнанието й, измести всичко друго и тя се разплака. Това я ядоса още повече.
Къщата отново бе притихнала. Тя отчаяно се нуждаеше да поговори с някого. С другите затворнички.
Той може би се криеше някъде в къщата. Да чака. Да я наблюдава точно в тази секунда.
— Хей, здравейте — извика най-сетне тя, изненадана от дрезгавия тембър на собствения си глас.
— Тук е Кейт Мактиърнън. Моля ви, чуйте ме. Той ми дава много опиати. Мисля, че скоро ще ме убие. Каза ми, че ще го направи. Страх ме е… Не искам да умирам.
Кейт повтори същото още веднъж, дума по дума.
После още веднъж.
Цареше тишина. Останалите жени също се страхуваха. Имаха основание. След това един глас се понесе към нея някъде отгоре. Глас на ангел.
Сърцето на Кейт подскочи. Спомняше си този глас. Заслуша се внимателно във всяка дума на нейната храбра приятелка.
— Тук е Нейоми. Може би ще си помогнем взаимно по някакъв начин. От време на време той ни събира заедно, Кейт. Ти все още си в изпитателен срок. Отначало държи всяка от нас в една от стаите на долния етаж. Моля те, не се бий с него! Не можем да говорим повече. Прекалено е опасно. Няма да умреш, Кейт.
Обади се и друга жена.
— Моля те, Кейт, бъди смела. Бъди силна. Само не бъди прекалено силна.
След това гласовете секнаха и в нейната стая отново стана много тихо, много самотно.
Опиатът вече действаше с пълна сила. Кейт почувства, че полудява.
41
Казанова щеше да я убие. Скоро.
В ужасяващата тишина и самота Кейт почувства непреодолима нужда да се помоли на Господ. Господ все щеше да я чуе в това гротесково и сатанинско място.
Молеше се толкова силно и съсредоточено, че не чу, когато той застана на вратата. Но той винаги беше толкова тих и спокоен, фантом. Призрак.
— Ти изобщо не слушаш! Отказваш да възприемаш — каза й Казанова.
В едната си ръка държеше болнична спринцовка. Носеше виолетова маска, върху която бяха нанесени бели и черни петна. Това беше най-мрачната и плашеща маска, която си бе слагал досега. Маските май наистина отговаряха на настроенията му.
Кейт се опита да каже: „не ме наранявай“, но нищо не излезе. От устните й се отрони само едва чуто „пфф“.
Той щеше да я убие.
Не й бяха останали сили да стане или дори да седне, но тя го дари с нещо, което й се стори като немощна усмивка.
— Здравей… радвам се да те видя.
Успя да изрече само толкова. Запита се дали той изобщо разбира. Не беше сигурна.
Той й каза нещо в отговор, нещо важно, но тя нямаше представа какво точно. Тайнствените думи отекваха в мозъка й… безсмислено ала-бала. Опитваше се да чуе какво й говори. Опитваше с всички сили…
— Д-р Кейт… говорила с другите… наруши правилата на дома! Най-доброто момиче, най-доброто!… А можеше… толкова умна, че чак глупава!
Кейт кимна, сякаш беше разбрала какво й е казал, сякаш беше следила неотклонно думите и логиката му. Той явно знаеше, че тя е говорила с другите. Дали не беше казал, че тя е толкова умна, че е чак глупава? Това беше напълно вярно. Правилно си забелязал, приятел.
— Исках… поговорим — успя да каже тя. Имаше чувството, че езикът й е напъхан във вълнена ръкавица. Това, което искаше да каже, бе следното: „Нека поговорим. Нека поговорим за всичко това. Трябва да говорим.“
Но той не беше настроен за разговори при това посещение. Изглеждаше вглъбен в себе си. Много дистанциран. Леденият човек. Имаше нещо особено нечовешко в него. Тази отвратителна маска. Днес неговата личност се наричаше Смърт.
Той се намираше на по-малко от три метра, въоръжен с електрошоков пистолет и спринцовка. Лекар, изкрещя мозъкът й. Той е лекар, нали?