— Той е толкова невероятно самоуверен, Алекс — каза Кейт, докато наблюдавахме Рудолф от гората. — Погледни го само.
Всичко това приличаше на някакъв изчанчен ритуал. Дали този танц не бе част от начина му на действие?
След като свърши с душа, той прекоси задния двор и отиде до една малка градинка с диви цветя. Откъсна десетина стръка и ги отнесе в къщата. Джентълмена вече се бе запасил със задължителните за него цветя! Какво следваше?
В четири следобед Рудолф отново излезе през задната врата на бунгалото. Носеше тесни черни дънки, чисто бяла фланелка с джобове, черни кожени сандали. Метна се на рейндж роувъра и потегли към магистралата.
На три километра на юг по крайбрежния път той отби в един ресторант. Двамата с Кейт изчакахме известно време до пясъчния крайпътен банкет, след което последвахме роувъра на широкия препълнен паркинг. От тонколоните, скрити сред дърветата, с все сила се носеше „Илектрик лейдиленд“ на Джими Хендрикс.
— Може би е просто един средностатистически разгонен лекар — каза Кейт, когато влязохме в паркинга и започнахме да търсим свободно място.
— Не. Той е Джентълмена, разбрахме ли се? Той е нашият калифорнийски касапин.
Вече не хранех никакви съмнения след онова, което бях видял и през нощта, и на сутринта.
Ресторантът се казваше „Непенти“ и беше претъпкан с добре изглеждащи хора между двайсет и трийсет години, но тук-там имаше и застаряващи хипита, някои от които бяха на шестдесет и повече години. Беше пълно с избелени дънки, бански костюми по последна дума на модата, разноцветни джапанки, скъпи спортни обувки с грайфери.
Имаше и много привлекателни жени, както забелязах. Всякакви възрасти, всякакви размери, всякакви етнически типове. Целуни момичетата.
Всъщност бях чувал за „Непенти“. През шейсетте години е било модно и прочуто място, но още преди това Орсън Уелс купил главозамайващо красиво имение, където се намираше ресторантът, за Рита Хейуърт.
Ние с Кейт гледахме как доктор Рудолф действа в бара. Той беше учтив. Усмивка за барманката. Засмяха се заедно. Той се оглеждаше и сериозно преценяваше качествата на няколко привлекателни жени. Очевидно обаче те не бяха достатъчно хубави за него.
После реши да излезе на широката каменна тераса с изглед към Тихия океан. По скъпата уредба звучеше музика от седемдесетте и осемдесетте. „Грейтфул дед“, „Доорс“, „Ийгълс“. Сега бяха пуснали „Хотел «Калифорния»“.
— Мястото е идеално за него, Алекс. Каквото и да се кани да прави, мътните да го вземат, трудно щеше да се спре на по-подходящо място.
— Кани се да подобри рекорда си от шест жертви. В момента търси номер седем — казах аз.
Далече долу на една недостъпна част от плажа се виждаха морски лъвове, кафяви пеликани, корморани. Жалко, че Деймън и Джани не бяха тук да ги видят. Искаше ми се обстоятелствата на моето пребиваване на това място да бяха съвършено различни.
Когато излязохме на терасата, хванах ръката на Кейт.
— Нека се правим, че и ние сме част от тълпата — казах и й намигнах.
— Може би наистина е така — върна ми го Кейт с пресилено намигване.
Наблюдавахме как доктор Рудолф се приближава до една ослепителна руса жена. Тя беше типът на Джентълмена. Най-много двайсет и три години. Стройна фигура. Красиво лице. Беше и типът на Казанова, помислих си, без да искам.
Вълнистата й изсветляла от слънцето коса падаше чак до тънката талия. Носеше рокля на червени и жълти цветя, която се спускаше до черните й боти с грайфери в европейски стил. Движенията й бяха леки и плавни. Пиеше чаша шампанско.
Все още не бях забелязал агентите Косгроув и Асаро, което леко ме изнервяше.
— Тя е прекрасна, нали? Просто съвършена — прошепна Кейт. — Не можем да му позволим да я нарани, Алекс. Не бива да допуснем да се случи нещо лошо на горкото момиче.
— Няма — казах аз, — но трябва да го хванем при самото действие, да го арестуваме поне за отвличане, ако не друго. Трябва ни доказателство, че той е Джентълмена.
Най-сетне забелязах Джон Асаро сред тълпата на бара. Беше облечен с жълта фланелка и се сливаше идеално с обстановката. Не можах да мерна Рей Косгроув или някой от другите агенти, което всъщност беше добър знак.
Рудолф и младата руса жена като че ли се бяха харесали от пръв поглед. Тя явно беше общителна и обичаше шегите. Имаше съвършени бели зъби и усмивката й бе ослепителна. Нямаше как да не привлече вниманието сред претъпканото помещение. Мозъкът ми постепенно се приближаваше към точката на свръхнатоварване. Ние наблюдавахме Джентълмена по време на работа.
— Той излиза на лов… и просто ей така — Кейт щракна с пръсти — ги сваля. Получава почти всяка жена, която поиска. Това е неговият номер. Толкова е просто. Начинът, по който изглежда, е онова, което ги сваля. Той има вид на млад бунтар и освен това е наистина много красив. Тази комбинация е неустоима за някои жени. Тя го оставя да си въобразява, че е успял да я заплени с остроумните си приказки, а всъщност цялата работа е в това, че той е жесток пич.