Той излизаше нанякъде. Дали не отиваше да посети своите момичета?
82
Проследихме спортния джагуар на Уик Сакс по улица Чапъл Хил Роуд. Намалихме скоростта, докато карахме през Хоуп Вали и минавахме покрай солидни къщи, строени през двайсетте и трийсетте години. Сакс, изглежда, не бързаше.
Сега-засега той водеше играта. Ние не разбирахме нито правилата, нито дори каква е тази игра.
Кайл Крейг все още проучваше финансовото му положение с помощта на данъчната служба. Освен това беше пуснал половин дузина агенти да разчовъркат всички нишки, които биха могли да свържат Сакс и Уил Рудолф в миналото. Те несъмнено са били колеги в „Дюк“. Отлични студенти. Членували са в един и същ елитен студентски клуб. Познавали са се, но не са били близки приятели в колежа, или поне така е изглеждало. Всъщност и Кайл е учил по това време в „Дюк“ — в юридическия колеж. И също е бил член на онзи студентски клуб — „Фи Бета Капа“.
Кога ли се е състояло самото близначно сдвояване? Как се е появила тази силна, необикновена връзка? Нещо не ми се връзваше в отношенията между Рудолф и Сакс.
— Ами ако той надуе джагуара? — попита Кейт, докато дискретно следвахме чудовището към онова, което се надявахме, че е неговото леговище в гората, неговия харем, неговата „изчезваща къща“. Следяхме го със старото ми порше.
— Едва ли иска да привлича вниманието към себе си — казах аз. Макар че в интерес на истината и джагуарът, и мерцедесът работеха против тази теория. — Освен това един джагуар не е кой знае какво изпитание за едно порше.
— Дори ако поршето е от миналия век? — попита Кейт.
— Ха-ха-ха — отговорих злъчно.
Сакс мина по шосе №85, след което подкара по №40. Отби на изхода за Чапъл Хил. Продължихме да го следим още два километра през града. Най-накрая спря и паркира на Франклин Стрийт близо до студентския град на Университета на Северна Каролина.
— Всичко това ме кара да се чувствам толкова объркана, Алекс. Преподавател в „Дюк“. С жена и две деца — каза Кейт. — През нощта, когато ме отвлече, той вероятно ме е проследил през студентския град. Наблюдавал ме е. Мисля, че ме е избрал точно тук.
Хвърлих поглед към Кейт.
— Добре ли си? — попитах. — Кажи ми, ако нямаш настроение за това.
Тя ме изгледа. Очите й бяха напрегнати.
— Дай да му дадем да разбере. Дай да му видим сметката още днес. Става ли?
— Става — съгласих се аз.
— Спипахме те, Гъзоглавецо — изръмжа Кейт, взирайки се през предното стъкло на колата.
В дванайсет без петнайсет по обяд приятната Чапъл Хил Стрийт беше вече претъпкана с народ. Студенти и преподаватели влизаха и излизаха от кафенета, пицарии и книжарници. Всички модни заведения на улицата въртяха отличен бизнес. Атмосферата на университетския град беше възбуждаща; тя ме върна към годините ми в „Джонс Хопкинс“, към Кресмънт Авеню в Балтимор.
Двамата с Кейт можехме да следим Уик Сакс само от голямо разстояние. Сега той можеше да ни се изплъзне лесно. Дали щеше да бърза към къщата в гората? Дали щеше да отиде да види своите момичета? Дали Нейоми беше още там?
За него не бе проблем да хлътне в бар „Рекорд“ или в ресторант „Спанки“ на ъгъла. Да излезе от задната врата и да изчезне. Беше започнала играта на котка и мишка. Негова игра; негови правила. Винаги негови правила, поне засега.
— Той изглежда прекалено самоуверен, прекалено самодоволен — отбелязах аз, докато го следвахме на безопасно разстояние. Той дори не се беше обърнал, за да провери дали няма опашка. Приличаше на елегантен, безгрижен професор на разходка през обедната почивка. Може пък точно така да си беше.
— При теб всичко наред ли е? — проверих отново състоянието на Кейт.
Тя наблюдаваше Сакс като помияр, който ей сега ще си разчисти сметките с някого, комуто има зъб. Спомних си, че е вземала уроци по карате.
— Хм. Доста лоши спомени се поразмърдаха. Как ме отвлече и така нататък — измърмори Кейт.
Уик Сакс най-сетне спря пред построеното в ретро стил кино „Варсити“ в центъра на Чапъл Хил. Застана пред едно табло за обяви, покрито с всевъзможни предложения и плакати, написани на ръка и предназначени предимно за студенти и преподаватели.
— Защо му е на тоя боклук да ходи на кино? — прошепна Кейт, но гласът й прозвуча по-разпалено от когато и да било.
— Може би защото обича да изчезва като при химическа реакция. Това е тайният живот на Уик Сакс. Ето какво наблюдаваме в момента.