— На мен пък ми се иска още сега да му видим сметката — каза Кейт.
— Много добре те разбирам.
Бях забелязал хаотично облепеното табло за обяви при една от разходките си преди време. Имаше няколко съобщения за изчезнали лица от областта на Чапъл Хил. Изчезнали студентки. Порази ме мисълта, че това е някаква ужасна епидемия, връхлетяла университетската общност, и никой не е в състояние да я спре. Никой не знаеше каква е противоотровата.
Уик Сакс, изглежда, чакаше някого или нещо.
— С кого, по дяволите, ще се среща в Чапъл Хил? — промърморих аз.
— С Уил Рудолф — незабавно изстреля отговора Кейт. — Старото другарче от колежа. Най-добрият му приятел.
Всъщност и аз бях допуснал възможността Рудолф да се завърне в Северна Каролина. Близначното сдвояване може да се превърне в почти физическо пристрастяване. В своята негативна форма то се основава на взаимозависимостта или черпенето на сили от другия. Двамата отвличаха жени, след което ги изтезаваха и убиваха. Това ли бе споделената им тайна? Или тук се криеше и още нещо?
— Прилича на Казанова без маска — каза Кейт. Бяхме се мушнали в една малка сладкарничка, наречена „Първолаците“ — Косата му е същият цвят. Но защо не маскира и косата си? — мърмореше си тя. — Защо крие само лицето си?
— Може би маската изобщо не играе роля на прикритие за него? Може би в личните му фантазии тя има съвсем различно значение — предположих аз. — Да речем, че Казанова е неговата истинска личност. Маската, цялата аура на човешкото жертвоприношение, символизмът — всичко това може да е изключително важно за него.
Сакс все още чакаше пред таблото за обяви. Какво чакаше? Имах идиотското чувство, че нещо не е наред в картинката. Хвърлих му един поглед крадешком през бинокъла.
Лицето му бе разсеяно, почти невинно. Един ден на вампира в увеселителния парк. Мина ми през ума дали не се е дрогирал с нещо. Сто процента познаваше някои засукани успокоителни.
Зад гърба му на таблото имаше какви ли не обяви. Можех да ги прочета през бинокъла.
Изчезнала — Каролайн Айлийн Девито.
Изчезнала — Робин Шуорц.
Изчезнала — Сюзан Пайл.
Жени, гласувайте, за Джим Хънт за губернатор!
Жени, гласувайте за Лори Гарние за вицегубернатор!
До всички интелектуални сирени — сборен пункт в пещерата.
Изведнъж ми хрумна един възможен отговор. Съобщения!
Казанова ни изпращаше жестоко съобщение — до всеки, който го наблюдава, до всеки, който се осмелява да го следи.
Шляпнах с все сила по прашната витрина на малката сладкарничка.
— Кучият му син си играе интелектуални игрички!
Почти крещях. Възрастният продавач ме изгледа, като че ли бях опасен. Аз наистина бях опасен.
— Какво има?
Кейт надникна над рамото ми, притискайки тялото си към мен, опитвайки се да види какво съм забелязал на улицата.
— Виж плаката зад него. Вече десет минути стои под него. Това е неговото послание, Кейт, до всеки, който го следи. Този оранжево-жълт плакат обяснява всичко.
Подадох й бинокъла. Един от плакатите на таблото беше по-голям и изпъкваше сред останалите. Кейт го прочете на глас.
— Жени и деца гладуват… докато ти минаваш с излишни монети в джоба. Моля те, промени поведението си още сега! Ти наистина можеш да спасиш човешки живот.
83
— О, господи, Алекс — прошепна напрегнато Кейт. — Ако той не може да отиде в къщата, те ще гладуват, а ако го следим, той няма да отиде в къщата. Ето какво ни казва! Жените гладуват… промени поведението си незабавно.
Исках да пипна Уик Сакс още сега. Знаех, че нищо не можем да му направим. Нищо законно. Нищо здравомислещо.
— Алекс, виж — би тревога Кейт. Тя ми подаде бинокъла.
Една жена се беше приближила до Сакс. Присвих очи. Обедното слънце се отразяваше ослепително по всички повърхности от метал и стъкло на Франклин Стрийт.
Жената беше стройна и привлекателна, но по-възрастна от отвлечените жени. Беше облечена с черна копринена блуза, впити черни кожени панталони, черни обувки. Носеше чанта, натъпкана с книги и бумаги.
— Тя като че ли не пасва на неговия тип — обърнах се аз към Кейт. — Изглежда над трийсет и пет години.
— Аз я познавам — прошепна Кейт. — Тя е преподавател във факултета по английска литература. Казва се Сюзан Уелсли. Някои студенти я наричат Сюзан Миткалото. Има един виц за нея, че като си хвърли бельото, то залепва за стената.
— Вицът важи и за доктор Сакс — казах. Той се ползваше с име на сваляч в студентските среди. Беше си го спечелил още преди години, но досега не бе получавал дисциплинарни наказания. Още съвършени престъпления?
Двамата със Сюзан Уелсли се целунаха пред „умиращата от глад“ обява. Целувката беше с език, както успях да забележа през бинокъла. Прегръдката също беше пламенна, без никакво видимо стеснение от пренаселеното място.