След като Алекс и Сампсън вдигнаха платна, Кейт внимателно провери, и то два пъти, всички врати и прозорци на своя апартамент. Бяха сигурно затворени. Сампсън веднага й беше харесал. Той беше огромен и страшен, мил и страшен, сладък и страшен. Алекс беше довел най-близкия си приятел да се запознае с нея и това й харесваше.
След като приключи със своите обиколки и с проверката на системите за сигурност, тя се отдаде на мечти за нов живот, далеч от Чапъл Хил, далеч от всичко кошмарно и лошо, което й се беше случило. „Господи, та аз живея във филм на Хичкок — помисли си тя. — Жалко, че Алфред Хичкок не е живял достатъчно дълго, за да види и реагира на лудостта и ужаса на 90-те години.“
Изтощена, тя най-сетне се мушна в леглото. Гадост. Усети втвърдени трохи от хляб и кейк в краката си. Не си беше оправила леглото тази сутрин.
Напоследък не беше достатъчно продуктивна и това я ядосваше. Трябваше да завърши стажа си през пролетта. Сега вече не беше сигурна дали ще успее дори до края на лятото.
Придърпа завивките под брадата си — в тази жега. Беше станала такава пъзла. Страховете й нямаше да си отидат, докато чудовището Казанова скиташе на свобода. Мислеше си как ще го убие. Това беше нейната първа и единствена фантазия, свързана с насилие. Представи си как отива в къщата на Уик Сакс. Око за око. Спомни си точния пасаж от Библията.
Не можеше да се отърве от обсебващите мисли за Казанова, доктор Уик Сакс, тайнствената изчезваща къща на ужасите и горките жени, които все още бяха затворени там. Но тя беше толкова свикнала в непрестанните ужасяващи кошмари, че накрая все пак се унесе в сън.
Кейт изобщо не чу, когато той влезе в къщата.
93
Тик-пат. Тик-пат.
Кейт най-сетне чу шум. Една дъска на пода изскърца от дясната страна на спалнята. Съвсем, съвсем мъничък звук… но не можеше да бъде сбъркан с нищо друго.
Това не беше нейното въображение, не беше сън. Тя усещаше, че той отново е в нейната спалня.
Нека това да е налудничава мисъл, нека това да е сцена от кошмар, нека целият последен месец да бъде само кошмар, който сънувам.
„О, Господи, о, Боже, Исусе Христе, не!“ — помисли си тя.
Той беше в нейната стая. Беше се върнал! Това беше толкова ужасно, че тя не можеше да се насили да повярва в реалността.
Кейт задържа дъха си, докато изпита болки в гърдите като при белодробен спазъм. Тя никога не беше вярвала истински, че той ще се върне.
Сега осъзна, че това е било ужасна грешка. Най-страшната в живота й, но не и последната, която й бе съдено да допусне. Така поне се надяваше.
Кой беше този изключителен психопат? Толкова много ли я мразеше, че бе готов да рискува всичко? Или това откачено копеле си мислеше, че я обича?
Седна напрегнато на ръба на леглото и внимателно се заслуша в очакване на нов шум. Беше готова да скочи върху него. Ето пак… тихичко изпукване. Той се приближаваше от дясната страна на стаята.
Най-накрая тя видя целия тъмен силует на неговото тяло. Жадно пое глътка въздух и почти се задави.
Той беше, мътните да го вземат, чумата да го тръшне.
Мощна, пълна с омраза енергия потече между тях като електрически ток. Най-сетне очите им се срещнаха. Дори в тъмнината неговите сякаш я изгаряха. Толкова добре си спомняше очите му.
Кейт се опита да се изплъзне от първия му удар.
Ударът дойде светкавично и силно. Той не беше загубил бързината си. Мъчителна болка прониза през рамото цялата й лява страна. Все пак тренировките по карате я предпазиха от парализиране. Както и чистият й инат. Волята за живот беше станала нейна запазена марка. Тя се надигна от леглото. Държеше се на крака. Готова да го посрещне.
— Грешка — просъска тя. — От твоя страна този път.
Отново видя очертанията на тялото. Този път в светлината на лунните лъчи, струящи през прозореца на спалнята. Страх и отвращение обхванаха Кейт. Имаше чувството, че сърцето й може да спре, просто да прекрати дейността си, и толкова.
Изстреля един силен ритник. Удари го жестоко в лицето и чу изхрущяването на костта. Беше ужасяващо, но и прекрасно да чуе този звук.
Един висок глас изпищя от болка. Беше го наранила!
Сега го направи отново, Кейт. Тя отскочи, полетя напред, ритна с всичка сила тъмното движещо се тяло, целейки се в стомаха. Той отново изхърка от болка.
— Харесва ли ти? — изкрещя му Кейт. — Харесва ли ти?
Беше го спипала и се закле, че този път няма да го изтърве. Щеше да залови Казанова съвсем сама. Беше узрял за залавяне. Най-напред обаче щеше да го нарани.
Зашемети го отново, този път с юмрук. Кратко, концентрирано, светкавично и мощно кроше. Изпита удовлетворение, което надминаваше всичките й представи. Той се олюляваше, стенеше високо.