Храната беше проста — яйца, много бекон за Хоук и нейното любимо кафе, богато на кофеин. Когато приключиха и разчистиха чиниите, той й помогна да облече палтото си и излязоха от къщата.
Няколко Породи, въоръжени с лопати, разчистваха алеите около имението. Други окачваха още лампички. Винаги имаше нещо за вършене в Хейвън и винаги имаше ръце, готови да помогнат.
Никога нямаше боклук по земята, нито безпорядък. Породите бяха много по-чисти от човешките си братовчеди и имаха много по-голямо чувство за чистота.
Дебелото, подплатено с мек хастар палто я пазеше от мразовитата зимна сутрин и ако то не я топлеше, винаги можеше да разчита на ръката на Хоук около кръста й. Той я поведе към очакващия ги рейндж роувър, който бе запален дистанционно от къщата. Помогна й да се качи във високопроходимия автомобил, затвори вратата й, след което заобиколи и седна на шофьорското място.
Младата жена забеляза, че той не носи палто. Тънки кожени ръкавици покриваха ръцете му, иначе носеше само дънки, ботуши и тъмносиня фланелена риза с тениска под нея.
Породите не усещаха студа толкова лесно, колкото обикновените хора, помисли си тя с леко чувство на завист.
— Къде отиваме? — попита, когато Хоук обърна автомобила в обратна посока и подкара към главната улица, водеща към Съединението на Вълчите породи.
— Ще ти покажа. — Дари я с палава усмивка, след което отмести едната си ръка от волана и улови пръстите й, отпуснати върху бедрото й.
Джес погледна към облечената в кожа ръка и се изненада от топлината, която усещаше през ръкавицата.
Не би трябвало да бъде така. След една година без него — година, прекарана в ограничената скучна малка килия, без да го вижда, без да чува за него — не би трябвало да се чувства така. Не би трябвало да изпитва тези емоции, които бушуваха вътре в нея, препускаха във вените й и разпалваха женствеността й като вътрешен огън, който не може да бъде потушен.
— Можеш просто да ми кажеш. — Сърцето биеше силно в гърдите й и тя не се съмняваше, че Хоук може да надуши възбудата й.
— Ако ти кажа, тогава няма да е изненада. — Устните му отново се разтегнаха в усмивка, а златните му очи бяха пълни с обещание.
Джес си спомни онези дни преди нападението над Хейвън преди повече от година, когато Хоук щеше да я дразни с изненадващи обяди в малкия парк зад управлението или с бонбони, които бяха наслада за вкусовите й рецептори.
По това време тя не разбираше, че той я ухажва, а сега се чудеше как е могла да не забележи.
— Затвори очи заради мен.
Джес се обърна и го погледна учудено.
— Да си затворя очите? — Започваше да й става забавно. — Защо?
— За да мога да правя с теб каквото си искам. — Хоук вдигна вежди многозначително, след което се засмя. Звукът погали еротично сетивата й. — Просто затвори очи, Джес. Обещавам, че ще ти хареса.
Младата жена затвори очи. Устоя на изкушението да надникне, защото обичаше изненадите. Винаги ги беше обичала.
— Какво си намислил, Хоук? — попита, когато усети как рейндж роувъра взе няколко завоя. В началото мислеше, че знае къде се намират, но сега не беше толкова сигурна.
— Само още няколко минути — обеща Хоук.
Със затворени очи сякаш долавяше по-фините нюанси на гласа му. Почти нервност. Сигурно грешеше, реши тя. Хоук никога не беше нервен. Винаги беше уверен и контролиран.
— Работих върху нещо през изминалата година. — Мъжът се покашля, когато скоростта на автомобила намаля. — Докато ти беше затворена, а аз имах свободно време, имаше нещо, което исках, нещо, което трябваше да направя.
Роувърът спря.
— Хоук? — прошепна Джесика задъхано.
— Не още. — Пръстите му докоснаха клепачите й изключително нежно. — Знаех, че си моята половинка, Джес. Знам, че е трудно да ми простиш, задето стоях далеч от теб. Знам, че беше ядосана, и не те виня.
Тя разтвори устни да каже нещо, но върховете на пръстите му ги докоснаха.
— Само една минута — помоли я той. — Това беше единственият начин да докажа, че не си предател. А знаех, че не си. Вярвах в теб, Джес, но знаех, че никога няма да бъдеш приета от глутницата, които са част от Хейвън, ако не е доказана невинността ти.
В това имаше смисъл. Част от нея дори го беше разбрала и се беше съпротивлявала срещу тази идея през месеците, в които беше в клетката.
— Направих всичко възможно да се чувстваш удобно.
Така беше. Имаше топли завивки, домашно приготвена храна, плътни дрехи.