— Да не ти е скучно.
Бяха й донесени списания, книги, телевизор. Нещо повече — скицник, моливи, акварели. Джес обичаше да скицира и рисува и й бяха донесени всички инструменти за това нейно хоби.
— Погрижих се всички да разберат, че аз стоя между теб и смъртното наказание.
Това тя не го знаеше.
— Обаче исках да ти дам повече. — Гласът му омекна още. — Вече можеш да отвориш очи, Джес.
Младата жена отвори очи и зяпна шокирано. Там, на брега на планинското езеро, до което обичаше да рисува, се намираше къщата, която бе скицирала толкова много пъти.
Къщата не беше голяма. Не беше показна като тази, която притежаваха някога родителите й. Приличаше на хижа и се съчетаваше добре с другите колиби в имението, но с няколко забележими разлики.
Имаше червен ламаринен покрив, вместо обикновен алуминиев. Беше малко по-голяма, с три спални, вместо с една. За децата, които беше мечтала да има с Хоук. Искаше две. Едно момче и едно момиче. Изглеждаше точно както му я беше описвала, точно както я беше скицирала толкова много пъти.
Имаше люлка на предната веранда и пространство за цветя по цялото й протежение. Къщата беше построена между прекрасни дъбови и борови дървета, обграждащи езерото.
Гледката беше изумителна. Точно както винаги си беше представяла.
— Хоук… — Джес се обърна към Хоук, устните й трепереха от вълнение.
— Аз не само знаех, че си моята половинка, Джесика. — Ръката му, обвита в кожа, обхвана лицето й. — Знаех, че те обичам. Точно както още те обичам.
И беше истина. Всичко, което беше извършил, всяка жертва, която беше направил, доказваше любовта му.
— Никога не спрях да те обичам — прошепна Джес и една сълза се отрони от окото й.
Тя се наведе напред, окончателното решение беше взето. Знаеше едно — никога нямаше да съжалява. Това беше Хоук. Тя му принадлежеше. Той й принадлежеше.
Устните й се допряха до неговите и Хоук стисна ръцете й изненадано. Езикът й ги докосна и в този миг я връхлетя пристъп на страх. Какво щеше да стане, ако не това искаше той? Ако не беше онова, което очаква?
Но трябваше да бъде. Джес не можеше да допусне да го загуби сега. Не можеше да се откаже да поеме този шанс.
Езикът й облиза устните му. Когато те се разтвориха, Джес наклони глава, контролирайки целувката с експериментална страст. Плъзна език колебливо по неговия, пикантният сладък вкус на диво желание и отчаян глад експлодира по него.
Като че ли вкусът избухна и вътре в него. Джес усети ръката му на тила си и езикът му се притисна към нейния. Хоук простена в устата й и чисто еротична нужда започна да искри помежду им.
Само след секунди Породата натисна седалката си назад, придърпа жената в скута си и пое контрол над целувката. Езикът му се тласна между устните й, те се сключиха около него и го засмукаха в устата й. Нейният го галеше, опияняващият му вкус проникна в организма й и връхлетя сетивата й.
Беше дяволски еротично. Усещането на целувката му, на ръката му, пъхната под дрехите й, на ерекцията му под дупето й, на езика, галещ нейния. Чувствено, сексуално. Усещането на горещото му тяло до нейното, на разтуптяното сърце в гърдите му, тежкото му дишане, дълбокия, неясен мъжки стон на нужда.
Всичко това се смеси и я хипнотизира още преди хормонът на чифтосването да засегне организма й. Джес беше в плен, извиваше се към него, страдаше за него още преди въздействието на хормона и горещите пламъци на разгонването да започнат да я обхващат.
И тогава нещата наистина станаха интересни.
Седма глава
Джесика не беше сигурна как влязоха в къщата. Спомняше си как Хоук я носи с устни, притиснати в нейните; дълбоките, отчаяни целувки бяха изпълнени с пикантния вкус на хормона на чифтосването и желанието, което беше нараствало между тях от деня, в който се срещнаха за първи път.
Любов от пръв поглед. И от втори. И от трети. И още, и още. Сякаш част от нея бе знаела, че е предначертано да са заедно, че са вървели към този момент.
Джесика не успя да види много от къщата. Имаше стълби. Повечето от къщите бяха на един етаж, но тази беше на два. Горният етаж беше таванско помещение, помисли си тя. В средата му имаше огромно легло, покрито с тъмна, плътна покривка. Хоук я пусна да легне върху нея, беше дебела и мека.
Можеше да разгледа къщата по-късно, каза си младата жена. „Много по-късно, надявам се.“