— Ще се справиш чудесно — увери я той. Секунда след това влязоха през широките двойни врати в главната зала. Хоук й помогна да свали палтото си и го подаде на един отзивчив прислужник. Човек.
Койоти и Вълци общуваха заедно на фона на коледна музика под ярките, разноцветни светлини. В единия край на помещението имаше огромна елха, пищно украсена и с подредени под нея подаръци.
Улф Ганър стоеше близо до ярко оцветеното традиционно дърво заедно с Хоуп, неговата половинка. Хоуп, с леко азиатските си черти и дребен ръст, беше облечена в коледно светлозелено. Черната й коса падаше до раменете й като копринена панделка и й предаваше почти царствен вид.
Улф, много по-висок и широкоплещест, стоеше с ръка, обвита около раменете й, и се засмя на нещо, казано от друга Порода. Чупливата му черна коса беше изтеглена назад и завързана на тила му. Както повечето мъже, беше облечен в черно, с тъмна сребърна копринена лента, простираща се от рамото през гърдите към кръста му, показваща ранга му на Алфа Вълк.
Много от мъжете също носеха ленти. Различни цветове, издържани в синьо или сиво. Вторият по ранг носеше светлосива, шефът по сигурността — тъмносиня, а по комуникациите — сребристосиня.
Жените, както гости, така и Породи, бяха облечени в дълги, екстравагантни рокли. За вторите това беше шанс да бъдат жени, а не войници.
— Виждам, че най-накрая я накара да се присъедини към нас, обикновените смъртни. — Ашли Тру се приближи към тях, подигравателната й усмивка свари Джесика неподготвена.
— Беше изпитание — призна Хоук, придърпвайки половинката си по-близо.
— Той е изпитанието — влезе в тона й Джес. Всъщност се радваше да види Ашли сега, когато не й беше бодигард.
— Повечето мъже Породи са — въздъхна другата жена с преувеличено търпение. — Примиряваме се, доколкото можем.
— Бъди добро хлапе или ще кажа на твоя Алфа за спа процедурите — предупреди я Хоук. — Чух, че си взела пълен пакет днес.
Усмивката на Ашли засия и тя бухна платиненорусите си къдрици, прокарвайки блестящите си нокти през тях.
— Дел Рей обича да ме глези, Хоук. Пък и няма да те послуша.
— Хлапачка — засмя се Хоук отново.
— Винаги — съгласи се Ашли. — Сега върви да намериш Улф. Преди малко питаше за теб. Аз отивам за още пунш.
Тя изтрака бързо с токчетата, на които не би трябвало да бъде възможно дори да стои права.
— Тази жена е напаст — промърмори Хоук, докато си проправяха път през гостите.
— Но е симпатична. — Ашли, сестрите й Шароун и Ема, Койотската половинка Кита, и половинката на Алфа Койота, Аня, винаги бяха мили с нея. Беше забелязала това, докато беше под тяхната защита.
— Тя е дявол. Превзета малка кокетка през деня, а когато нощта падне, кълна се, че е една от най-суровите, смъртоносни Койотски породи, създавани някога.
Но не бяха ли създадени всички Породи да бъдат такива? Те бяха обучавани да са готови, когато трябва, и да убиват перфектно, ефективно, когато им бъде наредено.
Отидоха до елхата и Хоук остави голямата торба с подаръци до останалите, преди да насочи Джесика към мястото, където стояха Улф и Хоуп Ганър и Джейкъб и Фейт Арлингтън.
— Улф, Хоуп, Джейкъб, Фейт — Хоук им кимна и притегли Джес по-близо, — мога ли да ви представя моята половинка и бъдеща съпруга Джесика Рейнс?
Джес почти замръзна шокирано, когато всички около тях замлъкнаха. Започна да се страхува, когато черните очи на Улф се насочиха към нея. Той беше внушителен, показваше малко емоция, не приемане или отхвърляне. Ноздрите му пламнаха, докато поемаше нейното ухание.
Джесика знаеше, че той може да подуши комбинацията от нейния и аромата на Хоук, които се бяха смесили с разгонването. Можеше също така да подуши и страха й. Но щеше да усети и съжалението, болката и желанието й да е знаела какво правят родителите й и колко искат да унищожат Породите, нали? Дали всичко това се съдържаше в една миризма? Силно се съмняваше.
— Направил си добър избор, Хоук Естебан. — Ръката на Улф се отдръпна от рамото на половинката му и стисна тази на Хоук. — Една красива и лоялна половинка и за мен е удоволствие да я приема в нашата глутница.
Джесика примигна. Сигурно не говореше за нея, нали?
— Джесика, ако се съмнявахме, че ти можеш да ни предадеш, щяхме да те убием още преди Хоук да има възможност да предяви претенциите си към теб — каза й Улф, когато тя се взря в него. — Въпросите се нуждаеха от отговори, а лоялността ти трябваше да бъде доказана, а не просто да вярваме в нея въпреки доказателствата. Благодарим ти за търпението и преди всичко за благоволението, което показа по време на затвора, за да ни дадеш време да докажем невинността ти, както и връзката с твоята половинка.