Джесика поклати глава бавно.
— Какво благоволение, Алфа Ганър? — прошепна невярващо.
Устните му се извиха в усмивка.
— Не хвърли нищо по нас въпреки месеците на разпити. Никога не заплаши да се обадиш на властите, въпреки че можеше. И нито веднъж не настоя за правата си. Правото на съд, вместо затвор по време на разпитите. Това беше благоволение.
Младата жена поклати глава отново.
— Беше вина — прошепна тя. — Как бих могла да отрека стореното, въпреки че не можех да обясня защо съм го направила, или да спра действията, дори когато се случваха?
— Ти спаси моята половинка, както и тази на Джейкъб, въпреки наркотика, налагащ се над волята ти — каза той нежно. — Това се нарича кураж и сила. Ние се нуждаем от тази сила, за да посрещнем бъдещето си. Ти си част от бъдещето на Хоук и следователно част от нашето. Добре дошла в нашата глутница.
Улф кимна кратко с уважение и приемане. Не можеше да я прегърне, не можеше да стисне ръката й. Никоя Порода нямаше да се осмели дори да се докосне до нея по време на разгонването, особено в тази първа, най-силна фаза, в която се намираше тя сега.
Беше приета. С думите и действията си Улф беше дал благословията си за връзката й с Хоук и оттам и благословията на глутницата.
— Танцувай с мен — привлече я Хоук в прегръдките си, въпреки че тя все още беше зашеметена от изказването на Улф.
Тя беше част от глутницата, част от едно семейство. Глутницата беше като едно голямо семейство, приютило Вълци и Койоти заедно, простирайки крилото си над всеки член. Приемане, където те не биха открили никъде другаде. Звукът на бавна балада изпълни залата, когато Хоук я поведе към дансинга. Мигновено възбуда, пращящо електричество и чувство за топлина започнаха да я завладяват. Докато се движеха бавно в ритъма на музиката, с глава, облегната на гърдите му, с неговите ръце, обгърнали кръста й, Джес позволи на приемането, което й беше дадено, да се потопи вътре в нея.
Беше открила дом, беше открила семейство. Имаше хора, които вярваха в нея, дори когато бе изглеждало така, сякаш ги е предала.
— Обичам те, Джесика Рейнс.
Младата жена почти се вцепени в прегръдките му, когато Хоук прошепна думите в ухото й. Вдигна глава и го погледна, устните й се разтвориха, а очите й се напълниха със сълзи.
— Винаги към те обичала, Хоук Естебан — отговори тя, гласът й беше тих и потрепващ. — От мига, в който те срещнах.
Той беше бъдещето й, той беше сърцето й.
Хоук наведе глава и потърка устните й със своите, наелектризиращата ласка едва не я накара да простене. Усети лека следа от пикантната есенция на целувката му. Вкус на страст, нужда, желание и глад. Вкус, който само подклаждаше нейните.
— Скоро — обеща той и обърна глава, за да докосне ухото й с устни. — Скоро, половинке.
Скоро. Тази нощ. Когато се върнеха в техния дом, когато пристъпеха обратно в огъня, който чакаше да пламне между тях.
Скоро щеше да го има. Неговото докосване, неговият танц и невероятното осъзнаване, че наистина има бъдеще.
Девета глава
Беше нощ само за любов. Дори по време на партито освен коледното настроение, размяната на подаръци и смехът, имаше една топлина и интимност, които свързваха Джесика и Хоук.
Дискретни усмивки, докосването на ръката му, знанието, че сексуалната нужда нараства и в двама им. Когато кожата й започна да настръхва от усещане и чувствителност, Хоук я хвана за ръка и я поведе към Улф и Хоуп, за да се сбогуват.
Всеки, който ги гледаше, щеше да разбере защо си тръгват и какво ще се случи тази нощ. Освен факта, че бяха Породи, те можеха да подушат разгонването. Джесика знаеше, че всяко докосване, всеки откраднат поглед един към друг, ги издава.
Обратният път до къщата им премина в мълчание. Краткото разстояние беше изпълнено с магия. В примигващите светлини, в топлината, простираща се между тях. Когато спряха на алеята, Хоук заобиколи автомобила, отвори вратата и вдигна Джес на ръце.
Тя не можеше да говори. Гърлото й се сви от емоция, когато Хоук отвори входната врата и вместо да тръгне към горния етаж, той се насочи към всекидневната.