Преди да излязат за партито, стаята беше празна, а сега там имаше елха и застлан с коприна матрак, който ги очакваше.
Лампичките на елхата светнаха, когато двамата влязоха в помещението. Синьо и златно. Цялото дръвче светеше в синьо и златно. Имаше само лампички, без украшения, но в основата имаше малка кутия с весела опаковка.
— Какво е това? — прошепна Джесика, когато Хоук я отнесе до матрака и я пусна върху плътната копринена покривка.
— Това е нашата първа Коледа.
Хоук се взря в блестящите й очи. В тях имаше сълзи. Джес гледаше дървото, сякаш никога преди не беше виждала такова, точно както той беше гледал първата елха, която Улф и Хоуп бяха украсили за първата Коледа в Хейвън преди няколко години.
Там, на фона на цветовете, които Хоук беше избрал за тяхното семейство — нейните сини очи и неговите златни — той я проследи как се протегна и докосна с треперещи пръсти една от малките лампички. Златна. Неговият цвят.
— Хоук — прошепна името му с треперещ глас, обърна се и се вторачи в него сякаш току-що й беше дал най-ценния дар на света.
Мъжът преглътна тежко, гърлото му се беше свило от емоция. Това беше най-трудното, с което трябваше да свикне, помисли си той. Толкова много емоции, докато преди беше чувствал толкова малко. Лабораториите ги бяха изтръгнали от Породите. Войниците и учените ги пребиваха, вледеняваха ги и в някои случаи убиваха, за да се отърват от онези, които не можеха да скрият чувствата си.
Хоук беше оцелял. Беше прикривал всичките си емоции, понякога дори от себе си. Не го интересуваше нищо друго, освен оцеляването на Породите като цяло, и след неговото бягство това бе станало основната му цел.
Допреди Джесика.
Сега, загледан в кадифените дълбини на очите й, той разбра, че ще умре, ще убие, ще се отрече дори от расата си заради тази жена.
— Това е първият ми подарък за теб — вдигна малката кутия, оставена под елхата, и я подаде на половинката си.
Лекото докосване на пръстите й по неговите беше като близване на пламък. Хоук усети вибрацията точно под кожата й, подуши възбудата и следа от нуждата, която я изпълваше. Също така можеше да усети любовта, излъчваща от нея. Никога преди не беше подушвал любов, не и по отношение на себе си.
Можеше да се пристрасти към това ухание.
Гледаше как Джес взе подаръка и бавно развърза панделката, която беше завързал около малката украсена кутийка. Тя се освободи лесно, позволявайки й да отвори капака.
Бръкна вътре и извади малката фигурка. Фино изработен ангел с червена коса, сини очи и порцеланово тяло. Облечен с дънки и пуловер, с боси крака. На гърба му бяха закрепени кристални крилца, а на главата — блестящ ореол.
В краката му стоеше прекрасен сив вълк, чиито златни очи го гледаха с обожание. Намирането на художник, който да създаде исканото от Хоук, със сигурност не е било лесно. Деликатното украшение за елха беше изработено само за няколко седмици.
— Боже мой — прошепна Джесика и вдигна поглед към Породата. Пръстите й приютиха фигурката в дланта й. — Хоук, прекрасна е.
— Не толкова, колкото теб. — Трябваше да прочисти гърлото си, преди да продължи: — Това е първото ни украшение, Джес. Нашата първа Коледа заедно.
Хоук улови ръката й, вдигна пръстена от позлатено дърво на гърба на ангелчето, след което й помогна да се изправи и насочи ръката й към елхата.
Там, в центъра й, той прикрепи пръстена на едно клонче и се загледа как сини и златни светлинки проблясват около него.
След това сложи ръце на раменете на Джесика, обърна я към себе си, устните му докоснаха нейните и прошепна една молитва за бъдещето им.
Миг по-късно всичко потъна в мрак.
Джесика чу приглушения стон на Хоук. Но не от удоволствие или възбуда. Звукът беше толкова странен, така животински, че тя отвори очи, въпреки че той я дръпна към матрака.
Направо си беше падане. Не както мъж поваля жена, за да продължи с удоволствията, които заемаха мислите и на двамата. Беше пълно падане, ръцете му все още бяха обвити около нея, и той някак си успя да я плъзне под тялото си, въпреки че Джес усещаше, че почти е загубил съзнание.
— Хоук! — изкрещя тя и натисна много по-едрото му тяло, опитвайки се да го отмести от себе си и да разбере какво става.
След като успя да се измъкне, тя коленичи и стисна раменете му, когато внезапно беше дръпната за косата и захвърлена на пода.