— Водим загубена битка — каза Хоук, гласът му беше по-мрачен, по-дълбок. — Ще се случи, Джес, и тогава няма връщане назад. Знаеш го.
Да, знаеше го. Знаеше много добре какво е разгонването и какво ще причини на нея, както и на него. Знаеше също, че случи ли се веднъж, ще бъде обвързана с него завинаги.
Но беше ли готова да се обвърже с него завинаги, попита тих глас вътре в нея. Не беше като да го разкара от съзнанието си или от фантазиите й. Хоук беше там отпреди затварянето й, а мислите за него изпълваха мечтите й през цялото време, което бе прекарала там.
Дните и нощите, в които бе копняла да го види, жадуваща да облегне глава на гърдите му и да почувства ръцете му около себе си. Беше плакала за него. Двамата не се бяха целунали, не се бяха докоснали, но времето, което бяха прекарали заедно, ги свързваше в сърцето й.
Джесика не разбираше защо. Не питаше. Но знаеше, че е там. Това беше глупавата любов от пръв поглед, помисли си тя, ядосана на себе си. Мигновеното привличане, внезапното желание, надхвърлящи химичното и биологично разгонване, което Породите изпитваха.
— Искам да си тръгнеш — прошепна Джес, макар вътрешно да знаеше, че не желае наистина това. Искаше Хоук да я прегърне, да я докосне, да облекчи изгарящата болка, изпълваща душата й.
Той впи очи в нея няколко дълги секунди, след което кимна рязко.
— Този път — заяви с нотка на гняв. — Този път ще го направя, Джес. Но следващия път не се надявай.
Хоук се завъртя на пети и напусна стаята. Секунди по-късно входната врата се хлопна.
Джесика се срина върху дебелата покривка на леглото и изпусна дълга, уморена въздишка. Хоук не бе обещал да си тръгне следващия път. Времето й беше като взето назаем, що се отнася до чифтосването, и тя го знаеше. Проблемът беше, че след днешната атака имаше чувството, че и взетото назаем време вече е изтекло.
Трета глава
— Ситуацията ескалира. — Хоук влезе в офиса на Алфа Ганър и се изправи лице в лице не само с водача си, Улф, но и втория по ранг Джейкъб Арлингтън и шефа по сигурността в Хейвън, Ейдън Чанс.
Трите мощни Породи бяха сила, с която трябваше да се съобразява. Те може би бяха най-силните мъже, които Хоук познаваше, независимо дали бяха Породи или хора. Бяха събрали заедно всички Вълчи породи, бориха се да им осигурят дом, да го подсигурят, преди някой да разкрие кои са те или какво планират да правят в общността си.
Тримата бяха донесли мир и безопасност на хората, които ги последваха.
— Знаехме, че в крайна сметка ще стане така — въздъхна Улф и се облегна на стола си. — Изненадан съм, че им отне толкова време.
— Тя е заключила бодигарда си в мазето, преди да излезе този следобед — разкри Хоук. — Не можем да разчитаме сама да си пази гърба.
— Истината може да свърши работа — проговори Джейкъб Арлингтън, един от малкото Породи, носещ ДНК на червен вълк, а не на сив или черен. — Тя може да се загрижи повече за собствения си живот, ако разбере, че наистина е в опасност.
Хоук го погледна строго.
— Мисля, че ми беше наредено да запазя тази информация за себе си за известно време. — След това се обърна към Улф: — И това време свърши, Улф. Сега трябва да бъда честен с нея. Иначе ще я изгубя.
Улф го наблюдава мълчаливо в продължение на няколко секунди, преди да започне да поклаща глава.
— Не ме карай да пренебрегна пряка заповед, Улф — посъветва го Хоук, усещайки как животното вътре в него се надига. — Всички ще съжаляваме.
Вече една година беше следвал препоръките заради сигурността и здравето й. Да стои далеч от своята половинка, докато беше затворена, да не прави нищо, с което да предизвика разгонването и по този начин да се наложи освобождаването й. Хоук даде шанс на глутницата да се успокоят и да установят степента на вредата, причинена от предателството й. Когато откриха, че е била дрогирана, Хоук трябваше да се вслуша в съвета на лекарите и да стои на разстояние дори след освобождаването й, докато се уверят, че наркотикът напълно е изчезнал от организма й, преди да започне разгонването.
Беше взел всички мерки, за да защити половинката си. Самият той беше стоял пред вратата й безброй дни и нощи, за да е сигурен, че безопасността й не е изложена на риск. Че е невредима. Беше слушал как плаче, как шепне името му, как се моли на Господ за отговори, когато сама не можеше да разбере защо е предала хората, които се бе клела да защитава.