Той не я беше целунал. Не я бе докоснал. Беше любезен кавалер. Нещо, което не беше срещала при друг мъж. По-силен от живота, а раната, която тя беше нанесла на крехките взаимоотношения, които бяха изградили, беше дълбока. И в двама им.
Джесика знаеше още тогава за разгонването. Нямаше как иначе, след като работеше толкова отблизо с Породите. Също така познаваше признаците. Те се бяха зародили между тях. Една целувка, може би дори докосване, щеше да ги възпламени като горски пожар, неконтролируемо, както Фейт беше описала.
Фейт, Хоуп и Чарити бяха брутално откровени с нея за разгонването. Независимо от факта, че беше наречена предател, те не се колебаеха да й отговарят, когато ги разпитваше за това.
Когато Хоук стигна до входната врата, Джес скръсти ръце върху дебелия пуловер, прикриващ гърдите й. Все още се чудеше за това — защо бяха толкова честни с нея, когато бе заподозряна, че е предател?
Разбира се, ако я бяха осъдили за престъпленията й, светът никога нямаше да има възможност да чуе историята й. Нямаше да има адвокати, нито защита. Законът за Породите беше брутално ясен. Документите, които тя беше подписала, посочваха това с разбираеми термини. Съгласяваше се да бъде екзекутирана, ако някога предаде Породите. Беше го подписала, знаейки, че никога няма да ги предаде доброволно.
Беше научила обаче, че има един малък фактор. Нежелание. Наркотикът, който баща й бе вкарал в организма й, й беше дал нищожен избор.
Входната врата бе отворена дръзко и целеустремено, което показваше какъв човек влиза вътре.
Хоук носеше чанта под мишница. Намествайки я, той затвори и заключи вратата.
Джесика наклони глава на една страна. Още подаръци? Беше й изпратил дрехи, обувки, ботуши и палта след освобождаването й. По време на пленничеството й беше изпратил храна от любимия й ресторант за бързо хранене и меки дрехи, които я топлеха в стерилната клетка, в която бе затворена.
Винаги й изпращаше подаръци. Това беше първият път, в която ги носеше сам.
— Трябва да поговорим.
Младата жена вдигна вежди, когато той се обърна след безцеремонното си изказване и влезе в кухнята. Тя го последва въпреки арогантността, която караше косъмчетата на тила й да настръхнат.
Влизайки в кухнята, Джесика видя как Хоук остави чантата на масата и извади съдържанието й. Пакет нормално кафе, шест бутилки газирана вода, любимите й шоколадови бисквити и едно малко прозрачно шишенце с нещо, приличащо на капсули, някакво лекарство.
— За какво точно трябва да говорим? — Слюнката й едва не потече. Кафето беше от любимата й марка.
— Това. — Хоук постави шишенцето с хапчетата на видно място пред примамливия кофеин и шоколадовите лакомства.
Джесика вдигна вежди отново.
— И какво е това?
— Хормонално лечение за разгонването — заяви той, изражението му беше строго, почти мрачно, когато я погледна със странните си жълтеникавокафяви очи. — Хапчетата са за по-неприятните симптоми. Също така трябва да решиш дали искаш да вземаш допълнителните таблетки за предпазване от бременност. — Извади още едно шишенце от джоба на ризата си и го остави до другото.
Джесика усети как сърцето й засили ритъма си. Изведнъж заби лудо в гърдите й, кръвта във вените й забушува, а желанието докосна с пламъците си места, които тя обикновено се опитваше да игнорира.
Между бедрата клиторът й набъбна, а гънките на женствеността й започнаха да се овлажняват. Усещаше как страстта се влива в организма й, а емоции, срещу които не искаше да се изправя, пронизаха съзнанието й.
— Всичко е ясно, нали? — прошепна тя, взирайки се в него. — Независимо дали искам, или не, то ще се случи?
Хоук вдиша бавно и дълбоко.
— Ти си моята половинка, Джесика. И двамата знаем какво означава това. Опитах се да стоя далеч от теб. Опитах се да изчакам, докато дойде време да те ухажвам, да ти дам възможност да приемеш последствията.
— Време? — Джес се изсмя силно, горчиво. — Аз бях затворена, Хоук. Ти дори не ме посети. Рядко те виждам, след като ме пуснаха. Може би трябва да разбереш какво точно означава да ухажваш една жена, преди да решиш да го направиш.
Хоук стисна зъби, мускулите на челюстта му се свиха почти болезнено.
— Щях да ни дам повече време — насили се да изрече той. — Преди да започна да те ухажвам, исках да осигуря твоята защита, безопасността ти. И твоята свобода. — Последната дума прозвуча почти гневно. — Исках ти да ме избереш. Не исках насила да те вкарам в разгонването.