— Зная, че си се надявала на това. Но не се получи. Вече започвам да опознавам порочната ти душица.
— Тогава да оставим темата за сексуалната ми ориентация, а? Знаеш ли, че мама обеща да ни заведе в ранчото в Колорадо за уикенда?
— Очаквам го с нетърпение.
— Сигурна съм, че там страшно ще ти хареса. Имаме коне на пасищата, лосове и мечки в гората и огромни пъстърви в езерото. Разбира се, най-хубавото е, че и тате е там.
Говореше за баща си така, сякаш още бе жив. Хектор не беше уверен дали това е здравословно, така че не поде темата.
— Разкажи ми за ловенето на пъстърва. Хващате я и я пускате, нали?
— Мили боже, не! — шокирана беше Кайла. — Ядем я. Двете с мама сме истински риболовци.
— Но ги ловите на муха, нали?
— Разбира се, да не си мислиш, че сме пълни варвари. Аз съм шампионът по замятане в семейството. Ами ти? Можеш ли да мяташ въдица?
— Нямам представа — призна Хектор. — Ще трябва да ми дадеш малко уроци.
* * *
По време на полета до летището в Стийм Боут Спрингс се отклониха, за да прелетят над ранчото Банок. И тримата се скупчиха на един прозорец, за да разгледат великолепната пустош със заснежени планини, зелени гори, искрящи реки и езера. Хейзъл посочи границите.
— Площта е хиляда и осемстотин хектара. Онова е езерото Китара. Виждаш, че дължи името си на очертанията си. Цялото е на наша територия, а онова в горния край на китарата е имението.
Приличаше на голяма разхвърляна постройка с червени керемиди и множество скатове и подпори. От него стърчаха многобройни каменни комини, 6 т повечето от които се виеше дим. На широкия дървен кей имаше привързани половин дузина лодки, а покрай гората бяха наредени конюшни.
— Виж там, Хек, на върха на хълма Спайглас — посочи развълнувано Кайла блестящата постройка от бял мрамор, кацнала на челото на надвисналия над имението хълм. Двойната й порта се охраняваше от коринтски колони, поддържащи неокласическия покрив. — Това е мавзолеят на татко. Не е ли великолепен? Надявам се един ден да бъда погребана до него.
— Не бъди така мрачна, скъпа — сгълча я Хейзъл. — Денят е прекалено хубав, а ти си твърде млада и красива, за да си мислиш за смъртта.
Когато кацнаха, икономът на ранчото Дики Мънроу ги очакваше на летището с шевролет, способен да побере целия багаж на жените. Денят преваляше, когато стигнаха ранчото. Разполагаха само с час до залеза, за да изтичат до кея с въдиците. Дики беше пуснал стръв във водата и накъдето и да погледнеха, виждаха едри пъстърви.
— Като почетен гост можеш да хвърляш пръв, Хек — каза Кайла и го удостои с кокетен лек реверанс.
Хектор застана на ръба, освободи трийсет метра корда от макарата и я запрати на кълбо над водата, където тя се разви равномерно. Мухата кацна като водомерка на повърхността, но остана там само няколко секунди, след което нещо развълнува водата отдолу и пръчката се изви, когато четири и половина килограмовата пъстърва се замята на повърхността.
— Господи! Господи! — завика Хектор. — Май нещо се закачи на куката! Как да го сваля, Кай?
— Трябва поне от време на време да казваш истината. Наистина ти повярвах, когато каза, че нямаш представа от риболов — тъжно поклати глава Кайла.
В пет и половина на следващата сутрин тя заблъска по вратата на спалнята им и завика през ключалката.
— Ставайте, мързеливци такива. Водя ви на езда преди закуска. Чакам ви при конюшните след двайсет минути. Не закъснявайте.
Хейзъл изстена, седна в голямото легло и тръсна глава, за да отметне кичур коса от лицето си.
— Ама че ужасно дете? Защо не я заведеш при езерото да я удавиш?
До нея Хектор се претърколи на гръб, прозя се и разтърка сънените си очи.
— Много лека смърт за всеки малък варварин, посегнал на светостта на Татковината.
Кайла вече беше яхнала златистия си жребец, когато четирийсет минути по-късно Хектор и Хейзъл тръгнаха по пътеката към конюшните. Водеше коня през трасето със скокове на основната поляна. Макар да изглеждаше много дребна на гърба на едрото животно, тя си пасваше така добре с него, че кон и ездач изглеждаха като едно същество. Изражението й бе възторжено, беше овладяна от осезаем екстаз. Ръцете й боравеха бързо и уверено с поводите. Измъченото й тяло отново изглеждаше здраво.
— Напълно е променена — прошепна Хектор. — Виж я само, Хейзъл. Това ще бъде нейното избавление.
— Сега си давам сметка, че съм била сляпа. А ето че за първи път я виждам през твоите очи — тихо отвърна Хейзъл. — Имах своя представа какво е добро за нея и се опитвах да я натикам в калъп, който не й прилягаше.