— Този твой приятел има и нюха, и инстинкта — каза й Джон Бигълоу, а в гласа му се долавяше уважение. — Досущ като Хенри на неговата възраст.
Делата на „Банок Ойл“ буксуваха в последно време, но сега започваха да потръгват отново, и то не само заради покачващата се цена на петрола. Хектор отлетя за Абу Зара и след пет дни преговори с емира издейства права за дълбочинно сондиране покрай цялото крайбрежие при „Зара осем“. Единайсет месеца по-късно разполагаха с първия работещ газов кладенец. Успехът беше невероятен.
Хейзъл и Хектор заминаха заедно за Абу Зара за официалното откриване на новия кладенец. Пади О’Куин, Бърт Симпсън и десетина старши служители на „Банок Ойл“ ги чакаха на пистата на Сиди ел Рациг. Хейзъл и Хектор прегърнаха Пади и се ръкуваха с останалите. Хектор се огледа.
— Къде е Тарик? — попита той.
Пади го изгледа особено.
— Ще се върне след два дни.
В тона му имаше нещо, което накара Хектор да застане на нокти.
— Какво е станало? — попита той.
— По-късно! — отклони въпроса Пади.
Отвори им се възможност да разговарят едва след като стигнаха сградата на петролния терминал. Докато слизаха от колата, Хектор подаде ръка на Хейзъл и в същото време изгледа свирепо Пади.
— Добре, Пади, сега ми кажи какво се е случило с Тарик.
Бяха само тримата, скрити от останалите от масивния джип, но въпреки това Пади сниши глас:
— Тарик замина за Аш-Алман да погребе и оплаче жена си Далия и детето им.
Хектор и Хейзъл го зяпнаха с увиснали ченета. Хейзъл наруши мълчанието.
— Далия? Мъртва? — изтърси тя. — Не! Не мога да повярвам.
— Къщата им изгоряла. Далия и бебето попаднали в плен на пламъците. Било късно през нощта и не успели да избягат.
— Бебе? — Хейзъл поклати глава. — Далия се е омъжила за Тарик? И са имали бебе?
— Син — кимна Пади. — Роди се преди шест месеца.
— Изобщо нямах представа — тихо рече Хектор.
— Тарик каза, че ти е писал.
— Значи не съм получил писмото. Изобщо не знаех.
Пади никога не го беше виждал толкова разстроен.
До него Хейзъл заплака тихо.
— Ох, Господи! — промълви тя. — Далия и бебето й, мъртви. Ох, Господи. Толкова е жестоко.
Хектор я прегърна през рамо и я поведе към терминала.
На следващата сутрин, когато влязоха в контролния център на терминала, Хейзъл още беше бледа и със зачервени очи. Хектор бе измъчен и сдържан. Бърт Симпсън и Пади станаха от местата си пред компютърните монитори на дългата контролна маса.
— Тарик е тук — каза Пади. — Чул е за пристигането ви и се върна от Аш-Алман рано сутринта.
— Извикай го — каза Хектор.
Пади включи интеркома и предаде нареждането. След няколко секунди на вратата тихо се почука.
— Влизай! — с дрезгав от чувствата глас извика Хектор.
Тарик застана на прага. Изражението му беше студено и откъснато. Хектор бързо отиде при него и го прегърна.
— Тежко е, стари приятелю — каза той. Гласът му още бе дрезгав.
— Да, тежко е — съгласи се Тарик.
Отстъпиха един от друг, смутени от неспособността да намерят думи. Хейзъл отиде при Тарик и докосна дясното му рамо.
— Сърцето ми е с теб. Далия беше великолепна жена. Дължа й живота си.
— Да — тихо рече Тарик. — Тя беше добра съпруга.
— А синът ти?
— Беше добро момче.
— Как се е случило това ужасно нещо? — попита Хейзъл.
— Вие бяхте нейни приятели — уклончиво отвърна Тарик. — Искате ли да се поразходим и да си спомним за нея?
„Иска да говори само с нас — досети се Хектор. — Взема много присърце съображенията за сигурност“, Той хвана Хейзъл за ръката и каза меко:
— За нас ще бъде чест да се разходим с теб, Тарик.
Излязоха на яркото слънце на Залива. В небето нямаше нито едно облаче и водите отразяваха великолепието му. Гледката беше твърде прекрасна за цялата тази тъга. Хейзъл вървеше мълчаливо по плажа между двамата мъже. Накрая не се сдържа.
— Пади ни каза, че е имало пожар в къщата ти? — оформи тя изявлението като въпрос.
— Да, госпожо Банок. Имало е пожар.
Тарик отново се умълча и те видяха как очите му проблясват на слънцето от сълзите и гнева.
— Опитах се да ги скрия. Купих къща в едно село, където никой не ги познава. Използвах друго име. Уредих брат й да остава при нея и да я пази, когато не можех да съм там. Той умря в пламъците с тях.
— Значи не е било злополука? — попита Хейзъл.
— Не беше злополука — потвърди Тарик и погледна към Хектор. — Знаеш кой го е направил.
Хектор кимна.
— Знам — с равен глас каза той.
Хейзъл впери поглед в него и също разбра.