— Да не си посмял да сравняваш когото и да било на този свят със себе си.
— Такъв е изборът на Кайла. Ако се противопоставиш, само ще увеличиш решимостта й. Но вече си научила този урок, нали?
Вечерта, докато помагаше на Хектор да подготви барбекюто, Кайла помоли Саймън да донесе нова торба дървени въглища.
— Какво стана с намеренията ти да се посветиш на сафическите удоволствия на лесбийките? — попита я Хектор, след като останаха сами. — Имаш ли някакъв напредък?
— А, това ли? — небрежно отвърна тя. — Не получих подкрепа от теб, така че зарязах работата върху проекта.
Забоде с вилицата поредното парче месо от скарата, остави го в подноса и каза, без да го поглежда:
— Видях, че двамата със Саймън бъбрите. Какво мислиш за него?
— Саймън Купър ми прилича на стабилно момче. Най-добре е да помислиш два пъти, преди да го хвърлиш обратно в езерото.
— Обичам те, Хек. Преценките ти за хората винаги са безупречни. Но какво мисли майка ми за него?
— Трябва да питаш нея, не мен.
Кайла кимна и в същия момент Саймън се върна с дървените въглища. Тя взе подноса и го отнесе в кухнята. Хектор махна капачките на още две бири и подаде едната на Саймън. Забъбриха дружески, докато чакаха връщането на дамите. Хектор научи, че той е на двайсет и шест и че не само е симпатичен и хващащ окото, но и интелигентен, с интереси в много други области освен медицината — джаз, история на футбола, риболов и политика. Накрая Хейзъл и Кайла се появиха от кухнята с купища храна. Кайла вървеше няколко крачки зад майка си и Хектор я погледна въпросително. Тя грейна и му смигна в отговор.
На следващата сутрин Саймън замина да прекара остатъка от ваканцията със семейството си. Хейзъл даде на прислугата почивен ден. Отново останаха само тримата. През целия ден Кайла кипеше от енергия и добро настроение. Гледаха футбол по телевизията и тя отиде в кухнята, за да се върне с огромна купа горещи пуканки с масло. Изгълтаха ги, докато жените викаха на висок глас за „Тексас Лонгхорнс“. Хектор се престори, че не знае нищичко за правилата на играта.
— Боже мой! — запротестира той. — Онази грамадна горила с червения шлем шикалкави. Хвърля топката напред, а реферът си затваря очите!
Двете жени му се нахвърлиха радостно и той се ухили. Беше успял да ги наостри.
— Искам да кажа, че това не е нито крикет, нито дори ръгби — отстъпи той и те се сетиха, че ги поднася. Кайла го ръгна с юмрук в ръката.
— Хич не е смешно! — нацупи се тя.
Накрая „Лонгхорнс“ спечелиха и тя му прости светотатството. Мирът бе възстановен.
— Е, какво ви се прави? — попита Хейзъл.
— Аз лично искам да поговоря много сериозно с теб и с Хек, майко — отвърна Кайла. — Предполагам, че моментът е подходящ.
— Цялата съм в слух — предпазливо рече Хейзъл.
Кайла се обърна към Хектор.
— Ти, господине, превръщаш майка ми в лека жена. Хората започват да говорят. Не мислиш ли, че е време да постъпиш подобаващо с нея?
Хектор примигна. Кайла рискуваше да вбеси майка си; той не знаеше как да предотврати вулканичното изригване, което несъмнено предстоеше. Погледна косо към Хейзъл и за свое изумление видя, че се е изчервила. Гледката беше толкова прекрасна, че спря дъха му за момент. После Хейзъл се усмихна.
— Благодаря, Кайла. Много точно изрази чувствата ми — рече тя.
Двете се обърнаха и заразглеждаха с интерес Хектор.
— Е? Време е да чуем момчето — предложи Кайла.
— Имаш предвид тук и сега, пред тази публика?
— Ще те уведомя, че изобщо не е пред публика. А определено в рамките на семейството.
— Искате да кажете, на колене? Целият ритуал ли?
— Виждаш ли колко е схватлив, скъпа Кайла. Разбира отлично какво трябва да направи, нужно е само малко да го побутнеш — отново се усмихна Хейзъл, но вече без да се изчервява.
Хектор стана и изключи телевизора, след което започна да се бори със златния пръстен с печат на дясната си ръка.
— Трудно се сваля — обясни той. — Това е пръстенът на баща ми. Единственото, което ми остави. Ранчото премина у по-малкия ми брат — усмихна се тъжно. — „Теди се нуждае от помощ, а ти не“, така ми каза старецът. И сам съм щял да се справя.
Разтърка пръстена между палеца и показалеца си и погледна към Хейзъл.
— Ти си единственият човек, когото съм обичал през живота си повече, отколкото обичах стареца. Затова е напълно уместно да вземеш пръстена му от мен.
Пристъпи към дивана и коленичи пред нея.
— Хейзъл Банок — каза той, — обичам те толкова… повече… отколкото някога мъж е обичал жена. Ти си светлината на душата ми.