Лицето й омекна и очите й блеснаха.
— Ще се омъжиш ли за мен и ще останеш ли редом с мен през всички дълги и радостни години, които ни очакват?
— Определено и без ни най-малко съмнение и колебание! — отвърна тя.
Хектор сложи тежкия златен пръстен на средния пръст на лявата й ръка. Беше мъжки и прекалено голям за финия й пръст и се въртеше свободно около него.
— Това е само временен заместител. После ще купя истински годежен пръстен — обеща той.
— Никакви такива! — притисна Хейзъл свидливо пръстена към гърдите си. — Това е най-прекрасният пръстен, който съм виждала някога. Обичам го! Обичам го!
— Вече можеш да целунеш годеницата си — подкани го Кайла.
Хектор взе Хейзъл в обятията си и Кайла се разсмя, докато ги гледаше.
— Не беше лесно, но поне успях да ви прибера в домашната кошара и да затворя вратата — рече тя.
— Трябва да идем в Кейптаун да кажем на майка ми — предложи Хейзъл. — Ще дойдеш ли с нас, Кайла? И без това се показа като самозвана сватовница.
— Ох, майко, не смея да пропусна нито ден в училище. Просто трябва да бия Соупи Уилямс на изпитите в края на следващата година. Няма да повярвате как злорадства само.
— „Как паднаха силните“ — изрецитира Хейзъл. — Намираше всякакви извинения да се измъкнеш от лекции и упражнения, докато беше в Париж; веднъж дори се оправда с рождения ден на Едит Пиаф, както си спомням.
Кайла я изгледа неразбиращо, сякаш майка й говореше на монголски вместо на английски, и смени темата.
— Предай много целувки от мен на баба Грейс — рече тя.
Баба Грейс ги чакаше на терминала на „Тъндър Сити“ на летището в Кейптаун, когато кацнаха. Хейзъл се втурна по стълбата да я прегърне. Хектор им даде минута-две, преди също да слезе на пистата.
— Хектор, искам да те запозная с майка ми, Грейс Нелсън. Майко, това е…
— Много добре знам кой е, Хейзъл — прекъсна я Грейс и го погледна с очи, сини като тези на Хейзъл и Кайла. — Добре дошли в Кейптаун, господин Хектор Крос.
— Откъде знаеш? Кой ти каза? — изуми се Хейзъл и после й просветна. — Кайла! — възкликна тя. — Ще й извия предателския врат, само да ми падне.
Много си несправедлива към внучката ми. Все пак трябва да ти напомня, че не съм съвсем изкукуригала. Още мога да чета сантименталните колонки на светските списания. Както много добре ти е известно, абонирана съм за повечето от тях. Двамата с господин Крос вдигнахте много шум по цял свят, млада госпожо. Все пак признавам, че информацията, до която не успях да се добера от тези източници, ми бе изпратена по имейла от Кайла. Внучката ми има много високо мнение за вас, господин Крос. Надявам се да е оправдано.
Грейс Нелсън беше висока слаба жена в края на шейсетте и вдъхваше респект и опасения. Някогашната й несъмнена прелест беше съзряла до величествено и внушително, макар и леко страховито присъствие. Кожата й бе все още гладка, почти без бръчки. Внимателно подредената й коса беше като излъскано сребро. Дясната й ръка обаче, която протегна на Хектор, макар добре оформена и с маникюр, беше покрита с тъмните петна на възрастта. Хектор я пое и я целуна. Грейс се усмихна за първи път, откакто той слезе по стълбата.
— Изглежда внучка ми донякъде е права. Имате обноски, господин Крос.
— Това е най-големият комплимент на майка — едва чуто промърмори Хейзъл.
— Много мило от ваша страна, госпожо Нелсън. За мен ще бъде чест, ако ме наричате Хектор.
Грейс се замисли за момент и отново се усмихна.
— Е, щом сте на път да ми станете зет, намирам това за приемливо, Хектор.
Шофьорът на Грейс подкара нейния „Майбах“ през планините и лозята. Минаха през живописното селце Франсшоек и продължиха по Низината на хотентотите, докато не преминаха през внушителния варосан портал на имението Дункелд, кръстено на рожденото място на Грейс. Зад портала се простираха хектари безупречно подредени на ниски дървени рамки лози. От тях висяха тежки тъмнопурпурни гроздове.
— Пино ноар? — попита Хектор и Грейс го изгледа въпросително, след което кимна.
— Значи разбирате от лозя и вина, младежо?
— Хектор разбира от абсолютно всичко на този свят. Понякога е направо като трън в задника — обясни Хейзъл.
— Не бъди така вулгарна, Хейзъл — сгълча я Грейс.
Къщата бе в холандски колониален стил, проектирана от Хърбърт Бейкър през 1910 г. По-малкият брат на Грейс ги очакваше на предната веранда. Беше висок и строен мъж в началото на шейсетте, загорял от слънцето, с широки рамене и плосък корем от ръчната работа в любимите си лозя.