Хейзъл ги представи.
— Това е малкият брат на майка, чичо ми Джон, а това е Хектор. Чичо Джон е винарят на имението.
— Добре дошли в Дункелд. Чували сме много за вас, Хектор.
— Както и аз за вас, Джон. Трийсет и два златни медала на изложби на вино през годините и рейтинг деветдесет и осем точки от Робърт Паркър за последната ви реколта каберне совиньон.
— Значи харесвате виното? — Джон изглеждаше невероятно поласкан.
— Обожавам виното.
— Какво ще кажете да слезем в избата за малка дегустация, когато дамите ни дадат няколко свободни минути?
Хейзъл гледаше с едва прикрито веселие как Хектор прилага типичния си чар върху семейството.
На втория ден Грейс го отведе в своята градина със сагови палми. Тя бе отбелязана от Кралското ботаническо общество в Кю Гардънс като една от най-богатите частни колекции в Африка. Двамата прекараха половината следобед заедно там и се върнаха в къщата като заклети приятели. Хектор дори беше получил разрешението да се обръща към нея на малко име.
Последната вечер от посещението им цялото семейство вечеря в избата на Джон. Върнаха се в голямата къща с искрящи очи, зачервени бузи и развързани езици. Походката на Грейс беше мъничко нестабилна, но тя се оправда с леко главоболие и се оттегли рано, като преди това поднесе бузата си на Хектор за целувка. На следващата сутрин Джон и Грейс ги откараха до терминала на „Тъндър Сити“.
— Ще дойдеш на сватбата, нали, майко? Ти също, чичо Джон.
— Имаш тържественото ми обещание, скъпа Хейзъл. И двамата ще бъдем там — отвърна Грейс и позволи на Хектор да я целуне по двете бузи. — Добре дошъл в семейството, Хектор — каза му тя. — От много време Хейзъл се нуждаеше от мъж като теб.
— Ще бъда добър с нея, Грейс.
— И тя да гледа да бъде добра с теб, иначе ще си има работа с мен.
* * *
Хейзъл избра първи юни за сватбен ден и успя да съкрати списъка на поканените гости само на 2460 души. Хектор покани двама — брат си Теди и Пади О’Куин. Теди отклони поканата. Така и не беше простил на Хектор, че бе любимецът на баща им. Пади прие и освен това се нагърби с ролята на шафер. Чичо Джон предаде булката, а Кайла беше шаферка на майка си. В сватбения навес в средата на първия ред беше разположен специален фотьойл с кадифени възглавници за Грейс Нелсън, която след чаша-две от кристалното шампанско на Луи Рьодерер обикновено леко залиташе ляво на борд.
Бордът на „Банок Ойл“ гласува да пенсионира „Гълфстрийм“-а на Хейзъл и да го смени с ББД, „Боинг Бизнес Джет“. Тази преправена версия на „Боинг 737“ можеше да прелети разстоянието от Лос Анджелис до Париж, без да каца, с мах 0.78. Луксозният интериор беше дело на Джани Версаче. Вътре имаше просторна спалня за собственика с баня, както и всички удобства за още двайсет души. Това беше малкият сватбен подарък на директорите за Хейзъл.
Сватбеният подарък на Хейзъл за Хектор беше ръчен часовник „Ролекс Ойстър Перпетюъл Дей Дейт“ с платина и диаманти с посвещението „На X. от X., с вечна любов“ и картичка, върху която със златни букви беше написано:
Любими мой,
Обещавам през целия си живот
да вървя десет крачки зад теб. (Майтап!)
Твоя вярна и покорна съпруга,
Хейзъл
Хектор подари на Хейзъл художествена версия на пръстена на баща си, който се отличаваше от оригинала с това, че вместо плочка имаше петкаратов диамант и гравиран надпис „На X. от X., завинаги“. В бележката към него пишеше:
Императрице на сърцето ми,
Сега можеш да държиш оригиналния пръстен в
прословутия швейцарски трезор.
С цялата ми любов до края на пътя,
Хектор
Сватбата беше истински триумф дори по тексаските стандарти. В разрез с обичая празненствата продължиха три дни. Много след полунощ на третия ден всички се сбогуваха прочувствено с чичо Джон, Грейс и Кайла пред стълбата на самолета.
— Вече сте законна двойка. Дори баба Грейс не може да възразява — каза им Кайла. — Вървете дръзко и смело, плодете се и се размножавайте, деца мои!
— Кайла Банок, не си някаква продавачка на риба. Бъди така добра да не говориш като такава — сгълча я Грейс и отново избухна в сълзи.
Накрая булката и младоженецът се качиха в огромния самолет, бляскав в своята ливрея в алено и бяло, и полетяха през Атлантическия океан. Когато кацнаха на летище „Фарнбъро“ в Англия, на пистата ги очакваше „Бентли“ с шофьор, който да ги откара в Лондон. Управителят на хотел „Дорчестър“ ги въведе в апартамента на Оливър Месел. Не излязоха от него цели два дни. Обясняваха си, че трябва да се възстановят напълно от промяната на часовата зона, но много добре си даваха сметка, че оправданието им е смешно. На третата вечер отидоха да гледат „Както ви харесва“ на Шекспировата кралска трупа в „Глоуб“.