— Ако продължаваме така само с ядене и спане, ще се превърнем в двойка дебелаци — каза му тя на следващата сутрин, докато закусваха на терасата.
— Когато казваш подобни неща с тази твоя сладка усмивка, със сигурност ще последва нещо — отвърна Хектор. — Каква изненада си ми приготвила?
— Специалната изненада на медения месец, скъпи. Тази неделя е маратонът на „Рамблърс“. И ние с теб участваме.
— Четирийсет и два километра! — възкликна той.
— Плюс сто деветдесет и пет метра — поправи го тя. — Както и да е, какво толкова мърмориш? Имаш цели три дни за тренировка.
В деня на маратона валеше и духаше леден северен вятър, но двамата тичаха хванати за ръце, когато пресякоха финалната линия на алеята пред Бъкингамския дворец с позиции 2112 и 2113 от общо 30 000 участници.
— Това беше достатъчно за следващите няколко дни — каза му вечерта Хейзъл, докато седяха на специалната си маса, дискретно закътана в ъгъла на „Маркс Клъб“. — Утре е ден за култура и изкуство.
Седмица по-рано, както беше изискването, Хейзъл бе дала заявка в „Сторидж Къмпани“, че иска да види картините си, които се пазеха в трезорите им. Двамата с Хектор седнаха на един бял диван в стая, чиито стени бяха покрити с бежови завеси, за да няма нищо, което да отклонява вниманието на зрителя от произведенията на изкуството. Картините се донасяха благоговейно една по една от служителите, които ги поставяха на бяла дървена стойка пред тях. След това служителите се оттегляха и ги оставяха да се взират възторжено в някои от най-великолепните изражения на човешкия гений.
— Когато открил водопада Виктория, Дейвид Ливингстън казал: „Ангелите в небето сигурно се възхищават на гледки като тази“ — тихо рече Хектор.
— Напълно го разбирам — прошепна Хейзъл.
* * *
Два дни по-късно заминаха за Бъркшър за петдневните конни състезания „Роял Аскот“. Хейзъл беше член на клуба и имаха пълен кралския сектор. Между надбягванията Нейно Величество кралицата и херцогът на Единбург обикаляха сред гостите. Хейзъл и Хенри често бяха гости на кралицата в Сандрингам, така че Нейно Величество спря за момент да побъбри с Хейзъл и да поздрави двамата за брака им. Принц Филип стисна ръката на Хектор и го изгледа с прословутия си пронизващ поглед.
— Вие сте от Африка, нали, Крос? — попита той и очите му проблеснаха лукаво. — Как се озовахте тук, за бога?
Хектор примигна, но бързо се окопити и отвърна:
— Проклети африканци и гърци! Плъзнали са навсякъде, нали, сър?
Принц Филип изсумтя с огромно задоволство.
— Трети батальон на СВС, нали? Чувам, че сте добър стрелец, Крос. Трябва да прескочите до Балморал да ни помогнете с фазаните.
Погледна към секретаря си.
— Ще се погрижа, сър — промърмори онзи.
Когато кралската двойка се отдалечи, Хейзъл прошепна на Хектор:
— Толкова се гордея с теб! Даде на дъртия дявол точно това, което искаше. Не мислиш ли, че кралицата е най-сладката дребна госпожа, която си срещал някога?
На петия ден конят на Хейзъл Сандпайпър спечели Златната юбилейна награда и тя реши в крайна сметка да не уволнява новия си треньор. Даде празнична вечеря за двайсет души в „Анабелс“. Американският посланик бе сред гостите и в отговор ги покани на прием в официалната си резиденция Уинфийлд Хаус следващата седмица. Сградата беше прочута с това, че американското правителство се беше сдобило с нея през 1955 г. от Барбара Хътън срещу сумата от един долар. Хейзъл реши, че това е добър повод да извади оригиналната диамантена огърлица от трезора, в който се намираше.
Сред другите гости беше и норвежкият посланик. Двамата с Хектор си паснаха страхотно и когато чу, че Хектор и Хейзъл са рибари, посланикът ги покани да опитат късмета си на осемте километра от река Намсен в Норвегия, минаващи през имота му — една от реките, славещи се с най-много едра риба в Европа. Когато Хейзъл каза на Кайла за предложението, тя записка така пронизително, че майка й трябваше да дръпне слушалката на цяла ръка разстояние от ухото си.
— Ох, ужасно ми се иска да съм с вас, мила майко. Толкова много те обичам. Честна дума. Моля те! Много те моля!