— А какво стана с намерението да натриеш носа на Соупи Уилямс в края на годината?
— Дотогава има цяла вечност. Ако се съгласиш да дойда, ще работя два пъти по-здраво, като се върна, и ще те обичам до края на живота си.
Хейзъл прати самолета да я вземе.
Водите на широката Намсен се оказаха и дълбоки. През последния ден Хектор и Кайла. отидоха да ловят риба от срещуположните брегове на един вир. Кайла заметна към него с четириметровата си пръчка „Спей“ и остави стръвта да се носи по водата. Хектор видя как нещо сребристо проблесна дълбоко под мухата подобно на огромно огледало, отразяващо слънчевата светлина.
— Внимавай! — извика й той. — Долу те следи чудовищна сьомга. Не прави нищо. Остави я да налапа стръвта. Когато клъвне, не засичай. Ще измъкнеш куката от устата й. Остави я да я повлече, после я придърпай.
— Знам! Казвал си ми го безброй пъти! — извика му Кайла.
— Внимание! Идва отново.
Хектор се загледа във върха на пръчката. Огромната сребриста риба проблесна дълбоко в реката.
— Спокойно, Кай. Още е там. Ох, по дяволите, отказа се. Смени мухата. Действай бързо, Кай, рибокът няма да те чака цял ден.
Тя беше нагазила до кръста в студената вода, но изтегли кордата и я скъса със силните си бели зъби.
— Каква муха да сложа?
— Коя е най-малката и най-тъмната в кутията ти?
— „Мънроу Килър“ номер четиринайсет. Съвсем мъничка е!
— Сложи я и я хвърли на същото място.
В бързината си тя заметна малко несръчно и стръвта не достигна нужното място.
— Да я прибера ли, Хек?
— Не. Остави я така.
Зачака напрегнато. Във водата нямаше вече сребристи проблясъци, но изведнъж кордата спря да се носи свободно.
— Чакай! — извика той. — Не прави нищо.
Видя как върхът на пръчката леко се огъва.
— Играе си със стръвта. Не я засичай. Моля те, само не я засичай, Кай.
Изведнъж пръчката се огъна бавно, но решително.
— Вдигай! Сега!
Кайла бавно се дръпна назад, придърпвайки рибата, а пръчката се изви като лък. Един дълъг миг нищо не помръдна.
— Май закачих камък на дъното — извика тя.
— Риба е — грамадно добиче. Изчакай я. Още не е разбрала, че се е хванала.
Изведнъж макарата затрака като кречетало и кордата със съскане се понесе в тъмните води.
— Махни си пръстите от кордата, че ще ти ги откъсне. Кани се да скочи!
Водата изригна и сьомгата излетя сред пръски, подобно на сребърен снаряд от дулото на оръдие. Кръвта на Хектор се смрази, когато видя размерите й. Хилавото им момиче определено се биеше не в своята категория. Кайла държеше мрачно пръчката, а кордата продължаваше да се развива с бясна скорост и рибата се отдалечаваше надолу по течението.
— Дръж се, скъпа! Идвам — извика той, като смъкваше рибарските си панталони. Бос и само по наполеонки, той се хвърли в течението и заплува с мощни загребвания към отсрещния бряг. Сложи ръце на раменете й да я задържи на каменистото дъно.
— Да не си пипнал пръчката — предупреди го тя. — Това е моя риба, ясно!
Кайла знаеше, че ако той докосне рибата, това дисквалифицира улова. Хейзъл, която ловеше във вира над тях, долови суматохата и се затича по брега с пръчка в едната ръка и фотоапарат в другата.
Какво става? — извика тя, но и двамата бяха твърде заети, за да й отговорят.
— Трябва да я издърпаш, Кай — предупреди я Хектор. — Зад завоя има водопад. Стигне ли до него, кажи й сбогом. Спри го бавно. Не дърпай рязко.
Вече я държеше за колана на рибарските панталони, за да не позволи да бъде завлечена на дълбокото. Тя опря пръчката в сгъвката на лявата си ръка и закри с длан макарата, за да спре бягството на рибата. Сьомгата започна да забавя движението си и накрая спря, когато оставаше корда за не повече от десетина навивания. Пръчката рязко се дръпна наляво и надясно, когато рибата тръсна масивната си глава. Внезапно тя се обърна и заплува към Кайла така бързо, както беше бягала.
— Прибери кордата от водата — каза й Хектор. — Навивай!
— Не е нужно да крещиш в ухото ми — запротестира Кайла. — Правя го.
— Но не достатъчно бързо, по дяволите. Не спори. Навивай, момиченце, навивай! Ако й дадеш възможност за маневри, ще ти скъса кордата като памучен конец.
В същото време Хейзъл допринасяше със съветите си от брега и се опитваше да ги улови в обектива на апарата.
— Кайла, погледни насам и се усмихни!
— Да не си посмяла да послушаш побърканата си майка! Не сваляй очи от проклетата риба! — предупреди я Хектор.
Сьомгата продължи нагоре по реката като сребриста падаща звезда. Хектор хвана Кайла през кръста и също я помъкна нагоре, като пляскаше и се препъваше в камъните. Виейки като избягали от лудница, те подгониха рибата. Тя се върна отново и те бяха принудени да обърнат след нея и да тичат надолу по течението. После отново нагоре и отново надолу. Внезапно, след цял час гоненица, сьомгата спря и те най-сетне успяха да я видят — легнала на дъното насред течението и тръскаща глава като булдог с кокал.