— Успя да я пречупиш, Кай. Вече е почти готова да се предаде.
— Хич не ми дреме за нея. Тя едва не пречупи мен — изхленчи Кайла.
— Ако отново чуя подобен език, ще те наковладя на баба ти, момиченце.
— Давай. След това изпитание не се страхувам от нищо, дори от баба Грейс.
Бавно и деликатно Кайла придърпа сьомгата по-близо до брега, като я повдигаше с всяко движение на пръчката с по няколко сантиметра от дъното и после отпускаше върха, за да навие кордата.
— Когато ни види, ще направи последен опит да се спаси. Бъди готова. Не й давай да развие цялата корда. Не се опитвай и да я задържиш.
Сьомгата обаче беше грохнала. Последното й бягство беше на по-малко от двайсет метра, след което Кайла успя да я обърне и да я придърпа обратно към брега. На плиткото изтощената риба най-сетне се обърна настрани и се предаде, хрилете й се отваряха и затваряха като духала в надеждата да уловят кислород. Хекшр нагази напред, пъхна пръсти в хрилете и като внимаваше да не скъса деликатните мембрани, повдигна леко главата, докато не задържа сьомгата в ръцете си като новородено. Отнесе я на брега и Кайла приклекна до него в дълбоката до кръста ледена вода.
— Колко тежи според теб? — попита тя.
— Повече от тринайсет килограма, по-малко от осемнайсет — отвърна той. — Но това няма значение. Рибокът си е твой завинаги. Това е важното.
Хейзъл коленичи пред тях и ги фотографира с огромната сьомга на скута и грейнали от щастие лица.
Хектор и Кайла отнесоха рибата на по-дълбоко и я обърнаха с глава надолу по течението, за да може водата да прониква в хрилете. Сьомгата бързо възстанови равновесието и силата си и се замята, за да се освободи. Кайла спря да я целуне по студения хлъзгав нос.
— Adieu! — сбогува се тя. — А сега отивай да направиш малки рибки, които да улавям.
Хектор пусна рибата, тя плесна два пъти с опашка и се понесе към дълбините. Двамата се разсмяха и се прегърнаха, обхванати от радост.
— Странно какви хубави неща се случват всеки път, когато си с нас, Хек — с внезапна сериозност рече Кайла.
Хейзъл запечата момента с фотоапарата си. Завинаги щеше да запомни дъщеря си такава.
* * *
Отлетяха до Париж и качиха Кайла на директен полет до Денвър. Последваха четири дълги дни на преговори с Френската търговска палата, посветени на импортните тарифи и други проблеми около вноса на природен газ във Франция. Все пак намериха време да прекарат един следобед в Музея Д’Орсе, за да се възхитят на творбите на Гоген, както и цял ден в Музей Оранжери с водните лилии на Моне. След това продължиха към Женева, за да присъстват на търг на произведения на изкуството. Там се предлагаше картина, която Хейзъл желаеше отчаяно — „Парижка продавачка на цветя“ на Берта Моризо. Този път Хейзъл се вкопчи в яростна битка на наддавания с някакъв саудитски принц. Накрая й се наложи да капитулира и не я свърташе на едно място от яд.
— Прав беше, скъпи — призна тя. — Тези хора са опасни.
— Какъв език само! — сгълча я той. — Това изобщо не може да се нарече политически коректно изказване.
Самият той тайно не беше толкова нещастен от резултата. Все пак харчовете й трябваше да имат някакви граници.
— Не говоря срещу цвета на кожата му. Дълбочината на портфейла му ме дразни.
Нужни бяха малко сладки приказки и много любене, преди да възвърне доброто си настроение.
Следващата спирка в сватбеното им пътешествие беше Русия. Както винаги, Ермитажът в Санкт Петербург ги омагьоса с несметните си богатства, които болшевиките бяха ограбили от обречените руски аристократи. В Москва обаче нещата отново се вгорчиха малко. През последните две години „Банок Ойл“ флиртуваше с руския гигант „Газпром“. Имаха проект за съвместна разработка на находища в устието на река Анадир в Берингово море. „Банок Ойл“ бяха похарчили десетки милиони, за да може предложението да стигне до масата на преговорите. А сега то се натъкна на айсберга на руската непреклонност и потъна безследно.
— Непоносими руснаци! Трябва да ги накажа по някакъв начин — фучеше Хейзъл, след като отново се настаниха в уютния разкош на салона на самолета и потеглиха за Осака. — Мисля да организирам сериозен бойкот на водката и хайвера.