— Така ще съсипеш руската икономика. Само си помисли за всички онези милиони сладки руски дечица, които ще умрат от глад заради теб.
— Господи! Сложи пръст направо в раната, Хектор Крос! Добре. Предавам се. И без това никога не съм си падала по Берингово море. Чувала съм, че било ужасно студено там.
Хектор се обади на главния стюард по интеркома.
— Донесете на госпожа Крос обичайната водка „Довган“ с лимонов сок, моля.
— Не е зле! — даде мнението си Хейзъл, след като я опита. — А след аперитива какво следва?
Тя хвърли поглед към спалнята на Версаче.
— Имам нещо наум — призна той.
— Да, определено никак не е зле!
* * *
Грамадният танкер стоеше на хелинга на корабостроителницата в Осака, готов да бъде пуснат на вода. Специално за събитието се беше събрал целият борд на „Банок Ойл“ и множество други важни клечки, в това число премиерът на Япония, емирът на Абу Зара и американският посланик в Япония.
Вътрешната част на кораба все още бе недовършена. Танкерът щеше да отплава с минимален екипаж до пристанището на Тайпе Чи-Лун в Тайван, където щяха да бъдат изпълнени довършителните работи и инсталирането на революционно новите товарни резервоари. Лифт качи гостите до горната част на скелето при носа, където всички се настаниха в откритата аудитория. Аплодираха, когато Хейзъл отиде в края на платформата, за да даде име и да пусне грамадния кораб на вода. От тази височина имаше чувството, че е застанала на планински връх, а светът е далеч под нея. Заместителят на шампанското, което трябваше да счупи в стоманения корпус, беше голяма бутилка австралийско искрящо шардоне.
— Няма да го пием, скъпи — каза сериозно тя, когато Хектор я попита защо е избрала точно това вино. — А ще го пръснем на парченца. Не искам да си спечелвам репутацията на разточителен човек.
— Изключително скромно от твоя страна, любов моя — съгласи се той.
Петдесет фотографи бяха фокусирали обективите си към нея, докато изнасяше речта си от високата платформа. Усиленият от високоговорителите й глас отекваше и се носеше над корабостроителницата долу, където се бяха събрали хиляди работници.
— Този кораб е паметник на гения на покойния ми съпруг Хенри Банок. Той създаде и в продължение на четирийсет години ръководи корпорация „Банок Ойл“. Прякорът му беше Гъската. Ето защо кръщавам този кораб „Златната гъска“. Бог да благослови него и всеки, който плава на борда му.
„Златната гъска“ се плъзна напречно по хелинга и когато влезе във водата, вдигна приливна вълна, която разлюля всички други кораби наоколо. Съдовете надуха сирените си и зрителите нададоха ликуващи викове и заръкопляскаха. Последваха пет дни срещи и банкети, преди Хектор и Хейзъл да успеят да се спасят отново.
Отлетяха до шинтоисткия храм на светлите спомени под Фуджияма. Трескавият им график ги беше оставил почти без сили и след задължителното посещение до свещената вишна в храмовата градина се върнаха в апартамента си и се изкъпаха заедно в горещата вана. Докато се киснеха в почти врящата вода, Хейзъл взе мобилния си телефон и го включи.
— Пет пропуснати повиквания от Дункелд — мързеливо промърмори тя и размърда пръстите на краката си по гърба му. — Чудя се какво ли иска майка. Обикновено не е така настоятелна. Колко ли е часът там?
— Кейптаун е с около седем часа след нас. Така че там е малко след пладне.
— Добре, ще опитам да й се обадя.
Хейзъл набра номера. Отговориха й след десетина позвънявания.
— Здравей, чичо Джон. Хейзъл е — каза тя, след което млъкна и се заслуша с растящо учудване. Накрая го прекъсна.
— Чичо Джон, защо не ми даваш да говоря с нея?
Възбудата й нарастваше бързо.
— Добре! По дяволите. Ето го.
Закри микрофона с длан.
— Не иска да ме свърже с майка и не ми казва нищо. Иска да говори с теб, само това повтаря.
Хектор взе телефона.
— Джон? Аз съм, Хектор. Какво става?
От другата страна цареше мълчание, последвано от мъчителните звуци на плачещ възрастен мъж.
— За Бога, Джон. Говори.
— Не зная какво да правя — изплака Джон. — Тя си отиде и няма кой да заеме мястото й.
— Нищо не ти се разбира, Джон. Вземи се в ръце.
— Грейс. Мъртва е. Двамата с Хейзъл трябва да дойдете. Сега. Веднага. Моля те, Хектор. Трябва да доведеш Хейзъл. Не зная какво да й кажа. Не зная какво да правя.
Връзката прекъсна. Хектор погледна към Хейзъл. Беше смъртнобледа, а очите й бяха огромни и толкова тъмносини, че изглеждаха почти черни.