Когато самолетът кацна в Атланта за митническите формалности, Хектор незабавно му се обади отново.
— Трябва да вземем решение, Пади. Към Хюстън ли да летим или към Денвър? Какво ще ни посъветваш?
— Преди половин час получихме сведение от местната телевизия. Един зрител смята, че е познал момичето от снимката. Мисли, че я е видял на полет от Денвър до
— Хюстън преди два дни. Така че основното търсене се премества в Хюстън.
— Моля те, Господи, нека да е тя — промълви Хейзъл. — Кажи на Питър да попълни летателен план до Хюстън. Ще се обадя на Агата да прати кола на летището. Когато пристигнем, ще минава полунощ.
Двамата успяха да подремнат на пресекулки през последните часове от полета, но бяха изтощени, когато най-сетне стигнаха имението Банок. Всички лампи в къщата светеха и Агата ги посрещна на вратата.
— Някакви новини? — веднага попита Хейзъл.
— Съжалявам, госпожо Крос. Не съм чувала нищо от последния ни разговор. Опитват се да издирят всички пътници от полета, на който може да е била Кайла.
Веднага щом влязоха, те се обадиха отново на Пади.
— Нищо ново засега — каза той на Хектор. — Защо не опитате да поспите малко? Май се очертава напрегнат график през следващите няколко дни. Ще ви се обадя веднага щом открия нещо ново, обещавам.
— Добре. Благодаря ти, Пади.
* * *
Хектор се пресегна в просъница, но макар чаршафът да бе още топъл от тялото на Хейзъл, леглото до него бе празно. Моментално се събуди и посегна към пистолета, който винаги лежеше на нощната масичка.
— Хейзъл! — остро повика той.
— Тук съм.
Тя стоеше до прозореца.
— Връщай се в леглото — нареди той.
— Стори ми се, че чух нещо.
— Какво? Аз не чух нищо.
— Беше заспал — каза тя. — Може и аз да съм сънувала.
— Връщай се в леглото, любов моя.
— Ще трябва да отида до тоалетната, че ще се пръсна.
Прекоси стаята — строен силует на фона на лунната светлина, струяща през прозореца. Отиде в банята и запали лампата. Спря изненадана. На мраморния й тоалетен рафт имаше нещо, което не бе там, когато си легна. Някакъв голям предмет, покрит с парче бял плат. Затвори вратата бавно и предпазливо; видя, че на покривалото е подпрян плик. Беше украсен като онези, които обикновено съдържат поздравителна картичка или послание от дарителя, от любимия.
— Хектор! — прошепна тя. — Толкова добре ме познава. Знае колко обичам подаръци от него. Милият се опитва да ме успокои.
Взе плика. Не беше адресиран, нито залепен. Отвори го, извади картичката и я загледа объркано. Не беше написана на английски, а с някаква източна писменост.
— Арабски?
Не беше сигурна. Погледна покрития предмет, пресегна се и повдигна края на плата. Дръпна покривалото настрани и откри две големи стъкленици като онези, в които се държат лабораторни образци. Все така объркана, тя спря да разгледа по-внимателно съдържанието на съдовете.
И изпищя. Писъкът й бе израз на най-необузданата, най-дълбока мъка на душата. Залитна назад и падна на белите плочки на пода. С ръце и крака се избута към най-далечния ъгъл на помещението и се сви там като диво животно в клетка. Отвори уста да изкрещи отново, но от устата й бликна мощен поток повръщано и оплиска половината под.
Писъкът й подейства на Хектор като токов удар. Той скочи от леглото и грабна пистолета. Докато тичаше към банята, вкара патрон в цевта. Влетя вътре с насочено напред оръжие. Приклекна на прага, хванал с две ръце дръжката на пистолета. Хейзъл се бе свила в ъгъла и той надуши миризмата на прясно повръщано и урина. Призля му от ужас.
„Ранена е, някой й е направил нещо“ — помисли си той. Бързо отиде до нея и коленичи.
— Хейзъл, какво става? Има ли някой тук? Защо си така уплашена?
Понечи да я докосне, но тя се дръпна, като клатеше глава и сочеше към тоалетния рафт. Хектор бързо се обърна с насочен напред пистолет и пръст на спусъка, готов да открие огън.
И тогава видя двете стъкленици. Нужни му бяха няколко мига, за да разбере какво гледа. Във всяка стъкленица, пълна с безцветен спирт, се рееше отрязана човешка глава. В лявата беше главата на Грейс Нелсън. Очите й бяха затворени, кожата бе пожълтяла от старост, цялата набръчкана и увиснала. Тънките сребърни кичури коса бяха прилепнали по лицето й като водорасли. Изглеждаше много стара, сякаш бе мъртва от сто години.
В дясната стъкленица беше главата на Кайла Банок. Очите й бяха отворени. Сякаш гледаха право в него. Вече не бяха искрящосини, а мътни и безизразни като речни камъчета. Устните й бяха леко разтворени и белите й зъби се показваха в нещо като цинична усмивка. Кожата й бе бледа, но гладка и безупречна. Косата се рееше около лицето й в златен облак. Сякаш току-що се бе събудила от дълбок сън. Хектор знаеше, че ако продължи да я гледа още секунда, сърцето му ще се пръсне.