— Полицията още не е успяла да проследи лицето или лицата, оставили главите на милите ми момичета в банята — въздъхна тя.
— Нищо изненадващо — отвърна Хектор. — Охраната на ранчото в Хюстън не беше много затегната. Буквално стотици служители имат достъп до него — екипи по поддръжката на градините, доставчици на продукти, надничари, измервачи, водопроводчици, бояджии, електротехници и какви ли не още.
— Но как Адам е успял да се свърже с тях от Африка, на хиляди километри оттук? Всички тези хора със сигурност са американци.
— А също латиноамериканци, европейци, азиатци, африканци и други имигранти от двайсет различни националности… в това число и сомалийци от Пунтленд.
Тя се обърна и впери поглед в него.
— Сомалийци? Нима е възможно?
— Само в Канада живеят повече от четвърт милион сомалийци, които са влезли в страната легално, а границата й с Щатите е отворена. Страната на майка ти, Южна Африка, е наводнена с бегълци от северната част на континента. Не само от Зимбабве и Малави, но и много нигерийци и сомалийци. Повечето от сомалийците са от Пунтленд и са под влиянието на Типоо Тип. Ако полицията успее да залови убийците на Грейс и Кайла, те ще бъдат дребни риби, които дори не са знаели кой всъщност е поръчал убийствата.
Хектор замълча и прегърна Хейзъл през рамо.
— Така че разбираш, скъпа, това не е краят на работата. Адам тепърва започва. Разполага с хиляди, които да изпрати срещу нас. Безсмислено е да режем пипалата на Звяра. Те бързо израстват отново. Трябва да се върна и да отрежа главата му.
— Не виждаш ли, че той се опитва да те накара да направиш точно това? Именно затова е оставил онова предизвикателно предупреждение, че ще отнеме още две глави. Не бива да му позволяваш да те подвежда. Не бива да отиваш.
Тя постави длан върху ръката му и заговори настойчиво и разпалено:
— Ако изгубя теб, губя абсолютно всичко.
— Нямаме друг избор — отвърна той.
— Ако отидеш, идвам с теб.
Тонът й беше решителен, недопускащ възражения.
Последва кратко мълчание.
— Не, мила моя. Не мога да ти позволя да дойдеш. Знаеш как беше миналия път. Отново ще бъдем на територията на Звяра.
— Тогава прати Пади. Затова му се плаща. В това го бива — каза тя.
— Никога не бих могъл да изпратя друг да свърши нещо, което аз самият се страхувам да направя. Ако не отида, Звярът ще дойде за нас, точно както заплаши.
— Да, това е най-доброто решение. Нека дойде. Накарай го този път да се изправи срещу нас на наш терен. Ще бъдем готови за него.
Хектор впери поглед в нея на лунната светлина.
— Да! — замислено каза той, но после поклати глава. — Не. Той никога няма да дойде лично. Ще ни изпрати наемни убийци, също като преди. Има цели орди религиозни фанатици, към които да се обърне.
— Тогава трябва да му предложим някакво непреодолимо изкушение — тихо каза тя. — Нещо толкова примамливо, че да не бъде в състояние да се сдържи.
— Да не би да предлагаш да му пуснем стръв? Умно — кимна той. — Но какво би го накарало лично да излезе на открито?
— „Златната гъска“ — отвърна тя.
— Господи! Права си — прошепна той. — Знаем, че е алчен. Знаем, че е отмъстителен. Можем също да заключим, че се е надул от властта си и чувството за значимост в новата си роля на шейх. „Златната гъска“ може да се окаже единственото, с което да накараме Звяра да изпълзи от пещерата си.
* * *
След като вече разполагаха с нещо, което да ги разсее от отчаянието и загубата, Хектор и Хейзъл се изпълниха с нова енергия и решимост. Когато Хектор успя да се свърже с Пади, той бе в чакалнята за излитащи на летище „Шарл дьо Гол“ в Париж, за да се качи на самолета до Дубай и Близкия изток.
— Промяна в плановете, Пади. Трябваш ни в централата на „Банок Ойл“ в Хюстън колкото се може по-бързо.
— За Бога, Хек! Нещо те е върнало обратно към живот. Усещам го по гласа ти. Вече не си онзи тъжен и оклюмал кучи син, когото оставих преди няколко дни.
— Смазвай оръжието, синко! Двамата с теб отново излизаме на пътеката на войната — каза му Хектор и тонът му бе енергичен и решителен.
Двамата с Хейзъл обсъдиха дали да установят центъра на дейност в Абу Зара или в Тайпе. Накрая се съгласиха, че и двете места са твърде близко до леговището на Звяра и че в тях могат да проникнат агенти на Адам. Накрая се спряха на Банок Хаус, централата на корпорацията в Хюстън. Банок Хаус се намираше на Далас Стрийт, недалеч от хотел „Хаят“. Двайсет и петият етаж на върха на сградата гледаше към парка. Целият етаж бе лична територия на Хейзъл. Охраната беше желязна, удобствата — всякакви, комфортът — хедонистичен. Хейзъл се замисли за кодовото име на операцията. Накрая се спря на операция „Лампос“. На гръцки думата означаваше „Сияйна светлина“. „Лампос“ бе не само бойният кон на Хектор в класическата митология на Вергилий и Омир, но и името, което Кайла беше избрала за любимата си светлокафява кобила.