— Но защо военните кораби на западните държави не унищожават лодките му веднага щом ги засекат? — попита Дейв.
— Поради две причини — отвърна Хектор. — Първо, не е лесно да се открие малка лодка насред стотици хиляди квадратни километри океан. За да се прави това ефективно, цената на необходимите средства за наблюдение би била космическа. И дори да успеят да ги намерят, ще трябва да ги заловят в момента на извършването на престъплението. Не могат просто да пратят корабите на Адам на дъното, докато лежат на котва в Ганданга. Ръцете им са вързани от сложните морски закони и старомоминските превземки на гласовитите социалистически страни, които са по-загрижени за човешките права на пиратите, заловени, докато нападат кораби в открито море, отколкото за жертвите. Страхуват се, че заловеният пират може да не получи честен съд или дори че ще бъде застрелян. Толкова великодушно и политически коректно от тяхна страна. А междувременно Адам вилнее из океана и трупа милиарди в касичките си.
— Екипажите на търговските кораби са невъоръжени в съответствие с изискванията на застрахователите, които им забраняват да вземат оръжие, както и от чувството им за самосъхранение, което им казва, че ако стрелят първи, пиратите ще отвърнат на огъня, а те имат огнево превъзходство. За Адам това си е направо открит ловен сезон, всеки ден му е като Коледа или Нова година.
Хектор ги остави да си помислят за момент.
— Така че какво ще правим? Дейв и Тарик, вие пропуснахте какво се реши дотук, така че ще го повторя.
Накратко им обясни какво се надяват да постигнат с операция „Лампос“.
— Както знаете, жена ми понесе смъртта и ужасното обезобразяване на майка си и единствената си дъщеря. Тарик също изгуби жена си Далия и сина си от ръцете на убийците на Адам. Адам е обявил цена за главата на жена ми и за моята и се е заклел пред Аллах, че ще ни убие, също както уби другите невинни членове на семействата ни. Ние искаме възмездие за мъртвите и сигурност за себе си и за всички спазващи закона мъже и жени, които пътуват през океаните. Бяхме приспани от лъжливото чувство за сигурност с вярата, че ни защитава разстоянието до малката му империя в Пунтленд, както и силите на реда на страната, в която живеем. Адам ни показа, че има способността да нанесе удар, където и да се намираме. Не ни оставя друга алтернатива, освен да го убием, преди той да е убил нас.
Всички замърмориха одобрително.
— След много обсъждания се реши, че не бива да започваме експедиция срещу него в крепостта му в Оазиса на чудото. Вече опитахме подобно нещо и изгубихме повечето си добри хора, включително и Рони Уелс. Тарик извади късмет и оцеля.
Хектор му се усмихна.
— Как се оправи раната ти?
— Остави ми чуден белег — мрачно отвърна Тарик. Вече не се усмихваше с лекота.
— Ако навлезем в Пунтленд, има много непредвидими неща. Трябва да накараме Адам и дясната му ръка Утман Уадах да излязат на открито. Трябва да им пуснем стръв, която да налапат.
Дори Пади, който беше участвал в по-ранните дискусии, слушаше заинтригувано подробното и подредено изложение на Хектор. Кимаше в знак на съгласие заедно с другите на масата.
— Решихме каква да бъде стръвта, на която Адам не би могъл да устои. Жена ми предложи да използваме „Златната гъска“.
Дейв и Тарик погледнаха озадачено.
— Мисля, че съвсем объркахме Дейв и Тарик, Хек — обади се Пади. — Аз знам за какво говориш. Охраната на корабостроителницата в Осака е моя отговорност, но те не са в течение.
Хектор се обърна към Хейзъл:
— „Гъската“ е твое чедо. Би ли ни разказала за нея, Хейзъл?
— Добре, нека обясня — енергично започна тя. — Всъщност всичко е съвсем просто. „Банок Ойл“ в момента строи един от най-големите и ценни кораби, плавали някога в морето. Става въпрос за супертанкер за транспорт на природен газ. Корабът вече е пуснат на вода и е прехвърлен в Тайван за окончателно инсталиране на оборудването му. Дотук успяхме да държим проекта в сянка, поради което дори вие не сте в течение. Корабът беше кръстен „Златната гъска“. Застрахователната му стойност е над един милиард долара.
Дори Пади изглеждаше силно впечатлен. За първи път чуваше сумата.