— А сега Хектор ще ви каже останалата част от плана.
— След като „Златната гъска“ е готова за първото си плаване, ще вдигнем голям медиен шум около кораба. Ще привлечем и арабската телевизия „Ал Джазира“, чиито предавания със сигурност ще стигнат до Адам. Първото плаване на танкера ще бъде до Франция от новите газови находища в Абу Зара. „Златната гъска“ е твърде голяма, за да мине по Суецкия канал, така че няма да може да използва маршрута през Аденския залив под носа на Адам. Както обаче стана дума, той използва кораби майки за щурмуващите си лодки и хеликоптери, така че има капацитет да действа на разстояние хиляда и двеста морски мили от Африканския рог. Маршрутът, по който трябва да плава „Златната гъска“, за да стигне от Персийския залив до нос Добра надежда, ще приближи кораба на триста морски мили от базата му в Ганданга. Ще се погрижим Адам да разбере кога и точно къде танкерът ще мине покрай твърдината му. Той ще знае стойността на кораба и собствениците му. Възможността ще бъде неустоима. Ще се почувства длъжен да удари и ние ще бъдем готови за него.
Всички се умълчаха и се замислиха за мащабите на проекта.
— Адам няма да дойде — тихо рече Тарик. — Хората казват, че покрай богатството и властта е станал предпазлив. Няма да се изложи на опасност. Той е една страхлива свиня, която се наслаждава от измъчването и убиването на жени и деца, но вече не поема никакви рискове.
— Значи мислиш, че няма да нападне „Златната гъска“ ли? — попита Хейзъл.
— Не, няма да го направи. Защото е страхливец. Няма да го направи и Утман Уадах, защото се страхува от морето, както много добре знае Хектор. Адам ще изпрати чичо си Камал Типоо Тип, който командва флотилията му. Но самият той няма да участва в превземането на „Златната гъска“. Ще си остане на сигурно място в Ганданга, докато не му докарат наградата. Едва тогава ще се качи на борда, за да обяви победата си.
Мъжете се размърдаха неспокойно, а Пади и Дейвид се спогледаха. Хейзъл отиде до прозореца и се загледа към парка. На поляните лудуваха деца под погледа на родителите си, маршируващ оркестър репетираше на открита сцена. Всичко изглеждаше толкова мирно и нормално, така различно от странната реалност, която обсъждаха. Хейзъл усети как мъката от загубата се надига отново в нея, но успя да я потисне и се обърна към седящите на масата.
— Добре тогава. Ще позволим на Камал да залови „Златната гъска“ и да я откара в Ганданга.
Всички замръзнаха и я зяпнаха изумено. Устните й започнаха да се разтеглят в усмивка и Хектор изведнъж избухна в смях.
— Така значи! Бойният кон на Хектор, „Лампос“, ще се превърне в Троянския кон! Ще изпратиш на Адам мъничко повече от кораб за милиард долара и един милион кубични метра природен газ.
Пади тупна с длан масата и също се разсмя.
— Чудесно! Само вие бихте могли да измислите подобно нещо, госпожо Крос. Внимавай с тази твоя дама, Хектор. Двуличие, името ти е жена!
Дейв Имбис също схвана за какво става дума и се присъедини към веселието.
— Смяташ да скриеш хора някъде в кораба, докато Адам се качи на борда, а после всички изскачат с викове: „Изненада!“ — изкикоти се той. — След като заловим Адам, правим десант. Унищожаваме всички пиратски кораби майки, хеликоптерите и флотилията щурмови лодки. Освобождаваме всички заловени моряци от лагерите. Качваме ги на техните кораби и ги прикриваме, докато се измъкнат в морето.
Тарик обаче гледаше със съмнение.
— За всички тези неща ще са ни нужни сто или повече души. Има ли място на кораба, където да се скрият толкова много?
— Тарик, това е може би най-големият товарен кораб, който някога е строен — обясни Хектор. — Само изчакай да го видиш! Можем да скрием цяла армия на борда му.
— За бога! Това ми дава още една идея. Да въоръжим танкера със скрита артилерия, също като старите конвойни кораби от Втората световна война — ликуваше Пади. — Можем да бомбардираме селището и да потопим всеки друг съд, който се опита да окаже съпротива или да избяга.
— Не! — решително се намеси Хейзъл. — Никакви бомбардировки. Хиляди жени и деца живеят там в импровизирани колиби. Ще бъде истинска касапница. Това ще ни направи по-лоши и от Адам. Съгласна съм обаче, че ще се наложи десант, който да освободи заловените моряци.
— Колко ще гази „Златната гъска“, когато е напълно натоварена? — попита Хектор и сам отговори на въпроса си: — Вероятно над трийсет метра. Пиратите няма да могат да я приближат на повече от километър и половина от брега. Не можем да пратим малки катери от такова разстояние. Ще бъдат открити за огън от брега през цялото време. Това е равносилно на самоубийство.